5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 498
гр. София, 04 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4797 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14056/16.09.2016 г. на П. гимназия „А. Н. О.“ против въззивно решение № VI-64/09.08.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 673/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта му, с която след отмяна на решение № 220/05.02.2016 г. по гр.д. № 467/2015 г. на Районен съд – Бургас, са отхвърлени предявените срещу ответника С. С. С. искове с правно основание по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата 5 688, 28 лв.; и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1 455,68 лв., представляваща изтекла законна лихва върху главница от 7 500 лв. за периода от 04.04.2013 г. до 13.03.2015 г. Първоинстанционното решение е обезсилено, в частта, с която С. С. е осъден да заплати сумата 24,77 лв., представляваща разлика между претендирания размер на лихвата от 1 455, 68 лв. и уважения от съда за 1480,45 лв.; и е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът за главницата е отхвърлен за сумата 1 811.72 лв., представляваща разлика над сумата от 5 688, 28 лв. до предявения размер от 7 500 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустима за разглеждане въззивна жалба на ответника С. С., а алтернативно се поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и по следните въпроси: 1/ за възможността отчетническата отговорност на служителя да се изведе от посочените в длъжностната характеристика трудови функции за изпълняваната длъжност; 2/ подлежи ли на доказване обстоятелството, че служителят е заемал материално-отчетническа длъжност, когато задълженията му за разпореждане с финансови средства в училищата, произтичат от закона; 3/ чия е доказателствената тежест за опровергаване на презумпцията за вина на служителя при констатирани липси; 4/ представлява ли извършеното от длъжника плащане на претендираното вземане, признание за съществуването му; 5/ налице ли е произнасяне „свръхпетитум“, когато въззивният съд е дал възможност на жалбоподателя, чрез изрични указания в тази насока, да атакува въззивното решение в част, която не е била предмет на въззивната жалба; представляват ли тези действия нарушение на принципа за равнопоставеност на страните; 6/ при констатирано от въззивната инстанция допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в предубеденост на решаващия състав на районния съд, постановеното решение подлежи ли на отмяна и следва ли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Във връзка с поддържаните основания за касационно обжалване са посочени – решение № 98/21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о.; решение № 124/23.03.2014 г. по гр.д. № 5460/2013 г., III г.о.; решение №60/18.02.2010 г. по гр.д. № 324/2009 г., III г.о.; решение № 56/10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г., III г.о.; решение №1/31.01.2011 г. по гр.д.158/2010 г., III г.о., на ВКС, решение № 315/07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008 г., IV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, на които според касатора въззивното решение противоречи; както и решение № 18078/07.11.2014 г. по гр.д. № 5202/2014 г. на СГС и решение № 2049/11.11.2014 г. на САС, за които се твърди, че установяват противоречива съдебна практика.
Ответникът по жалбата – С. С. С., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение за допуснато от С. С., заемал длъжността „директор“ на П. „А. Н. О.” – [населено място], нарушение на трудовата дисциплина, като законосъобразността на уволнението е установена с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5214/2013 г. на РС – Бургас. Не е спорно и обстоятелството, че за периода от м.ноември 2008 г. до м. февруари 2013 г. в нарушение на чл. 37, ал. 4 от Закона за народната просвета и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2/18.02.2008 г. на МОНМ за работните заплати на персонала в системата на народната просвета, ответникът е получавал трудово възнаграждение, по-високо от договореното с трудовия му договор /констатирано в одитен доклад № О.-0110-IV-2013 г./.
В исковата си молба ищецът е посочил, че са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди, причинени на гимназията в размер на сумата 7 500 лв. – недължимо получено трудово възнаграждение за периода 2008 г. – 2013 г. и за заплащане на лихва за забава с начална дата от 01.03.2013г. в размер на 1 455.68 лева.
В хода на образуваното производство, след получаване на препис от исковата молба, с платежно нареждане от 13.03.2015 г. ответникът е извършил плащане на сумата 7 500 лв. Поради това, с решението си РС е отхвърлил иска за главницата /квалифицирайки го по чл.207 ал.1 т.2 КТ/ като погасен чрез плащане и е уважил претенцията за лихви в размер на 1 480.45 лв., изчислявайки я за периода от 01.03.2013г. до датата на плащането – 13.03.2015 г.
Решението на първата инстанция е обжалвано само от ответника, като в уточнителна молба към въззивната жалба страната е посочила, че обжалва постановения съдебен акт по отхвърления иск за главницата частично – за сумата от 5 688, 28 лева / а за разликата от 1 811.72 лв. изрично е заявено, че решението не се обжалва, тъй като „сумата е дължима”/ и по иска за лихвите – изцяло.
Въззивният съд е приел, че подадената от ответника въззивна жалба срещу решението на РС в частта, с която е отхвърлен иска за главницата, поради извършено погасяване чрез плащане в хода на производството, е допустима. Посочено е, че ответникът е оспорил в отговора си по чл.131 ГПК дължимостта на сумата, а извършеното впоследствие в хода на процеса плащане не представлявало „признание на вземането”. Районният съд бил отхвърлил този иск не поради неговата неоснователност, а предвид извършеното плащане на претендираната от ищеца сума, поради което въззивната жалба била допустима, макар да имала за предмет мотивите на първоинстанционното решение. Посочено е още, че от твърденията на ответника се установявало, че плащането на главницата е извършено с цел преустановяване натрупването на лихви; както и че същият действително дължал суми на ищеца, представляващи начислено и получено без основание по-високо трудово възнаграждение, но не в претендирания размер, тъй като част от вземането /за сумата 5 688, 28 лв./ било погасено по давност. Допустимостта на въззивното производство по главния иск се обуславяла и от обстоятелството, че при необжалване, решението по този иск щяло да влезе в сила и това „би препятствало” проверката на първоинстанционното решение по въпроса „от какво по вид задължение” произтича претендираната от ищеца лихва, респ. би препятствало и възможността на въззивния съд да констатира неправилно възприетата от РС квалификация на спорното право.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, дори и касаторът да не е поставил такъв правен въпрос. Преди да се разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. В случая, поради необходимостта от извършване на проверка относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение, настоящият състав счита, че следва на основание чл.281 т.2 ГПК да го допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VI-64/09.08.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 673/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора П. гимназия „А. Н. О.“ – [населено място], представлявана от адв. Мима К., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 142,88 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.