О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 15 ноември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.дело № 2560 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” срещу решение № 2259 от 18.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1088/2016 г. на Софийски градски съд в частта, в която се обезсилва решението и се прекратява производството по предявения отрицателен установителен иск да бъде признато несъществуването на трудово правоотношение с Р. Н. Н. въз основа на трудов договор № 137/16.11.2009 г. за длъжността „Главен специалист” в Дирекция „ПТРСПП”, както и в частта, в която се потвърждава решение от 05.11.2015 г. по гр.д. № 26957/2015 г. на Софийски районен съд, за отмяна на уволнението на Р. Н. Н. със заповед № ЧР-СП-11 от 23.03.2015 г., за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за присъждането й на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 3300 лева, за периода от 23.03.2015 г. до 23.09.2015 г., със законните лихви до окончателното изплащане.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е процесуално недопустимо в частта, в която е обезсилено решението по насрещния иск, както и неправилно, поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на касационната жалба се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на ВКС, при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., на ВКС, ОСГТК, се свеждат до това, възниква ли трудово правоотношение между страните по делото, в случаите, когато трудовият договор не е бил подписан; Допустими ли са предявените искове, когато трудовият договор е недействителен, както и съдът следва ли служебно да следи за действителността на трудовия договор; Как следва да процедира съдът, за да приеме, че са се осъществили правните последици на злоупотребата с право от работодателя. Според касатора, повдигнатите в изложението въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК
От Р. Н. Н. не е постъпил писмен отговор.
Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че предявеният установителен иск за несъществуването на трудово правоотношение с Р. Н. Н., въз основа на трудов договор № 137/16.11.2009 г. за длъжността „Главен специалист” в Дирекция „ПТРСПП”, е процесуално недопустим, тъй като и двете страни по делото считат, че не са били в трудово правоотношение по този договор, поради което за ищеца по насрещния иск липсва правен интерес.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че ищцата е работила по трудов договор от 11.10.2005 г. на длъжността „изпълнител – контрольор” в Управление „Пътни такси и разрешителни” към ИА „Пътища”, преобразувана в Национална агенция „Пътна инфраструктура”, респ. в Агенция „Пътна инфраструктура”. След завръщането й от отпуск по майчинство и неплатен отпуск на 14.01.2015 г., работодателят е връчил на ищцата допълнително споразумение от 10.03.2015 г. към трудов договор № 137/16.11.2009 г. за преназначаването й на длъжността „Главен специалист” на основание чл.119 КТ, което тя е подписала на същата дата. Според мотивите на съда, новата длъжностна характеристика е съставена на 10.03.2015 г. и е връчена на служителката на 16.03.2015 г., поради което при подписването на допълнителното споразумение тя не е знаела за новите изисквания за заемане на длъжността. Тези действия на работодателя е прието, че са извършени с единствена цел да се прекрати трудовия договор на ищцата, поради което Заповед № ЧР-СП-11 от 23.03.2015 г., за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ е незаконно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следното: Първият материалноправен въпрос, дали възниква трудово правоотношение между страните, в случаите, когато трудовият договор не е бил подписан е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 467/31.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2392/2013 г., IV г.о., в което се приема, че изискването на чл.62, ал.1 КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за назначение) достигне у предложителя. В случая, даденото разрешение от въззивния съд за липсата на трудово правоотношение по трудов договор № 137/16.11.2009 г. за длъжността „Главен специалист” поради неподписването му от ищцата е в съответствие с установената практика в решение № 612 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1024/2009 г., IV г.о., според което трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му със задължителното съдържание на обстоятелствата по чл.66, ал.1 КТ и следва да отразява съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях /аргумент от чл.180 от ГПК, съответно чл.144 от ГПК /отм./.
Процесуалноправният въпрос, допустими ли са предявените искове, когато трудовият договор е недействителен, също не обосновава допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Допустимостта на иска се определя от наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и упражняване правото на иск, за които съдът следи служебно независимо на какъв етап се намира делото. Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, извън проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение, съдът е обвързан от доводите в жалбата освен ако е необходимо да се обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма или когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. В случая, въззивният съд се е произнесъл по наведения с исковата молба и като възражение с отговора на въззивната жалба довод, че между страните не е подписан трудов договор № 137/16.11.2009 г. и е приел, че след като двете страни не спорят за това обстоятелство не е налице правен интерес да се установява несъществуването му чрез отрицателен установителен иск, което е в съответствие с практиката по чл.290 ГПК – решение № 81/25.02.2011 г. по гр. д. № 930/2010 г. на ВКС, III г.о., според което обявяването на недействителността на трудовия договор може да се извърши в самостоятелен исков процес по трудов спор с такъв предмет или по възражение на страна в рамките на висящ процес относно законността на прекратяването на трудовото правоотношение, предмет на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, относно размера на неизплатено трудово възнаграждение, обезщетения, дължими на различни основания по КТ и пр. В тази връзка, поставеният процесуалноправен въпрос, задължен ли е служебно съдът да следи за действителността на трудовия договор е неотносим, тъй като въззивният съд, в съответствие с правомощията му въззивна инстанция, се е поизнесъл по направените от страните по делото доводи и възражения и не е преценявал служебно този въпрос.
По отношение на третия поставен въпрос е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 248/23.04.2010 г. по гр.д. № 254/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 8/28.01.2010 г. по гр.д. № 598/2009 г. на ВКС ІІІ г.о., в която се приема, че когато от данните по делото се установява по несъмнен начин, че въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност и е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от работодателя, това може да доведе до извод, че работодателят е действал недобросъвестно. В съответствие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че работодателят е използвал своето право да определи изискванията за извършване на определената работа с единствената цел да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, поради което уволнението е незаконно.
Предвид изложените съображения и установената практика на ВКС, независимо че обуславя изхода на делото, поставените от касатора въпроси не дават основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението не се твърди, че съществуващата задължителна практика на Върховния касационен съд се нуждае от осъвременяване поради изменения в законодателството или промяна на обществените отношения, с оглед на което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2259 от 18.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1088/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.