1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1421
гр.София, 11 декември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5249 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Ц., представлявана от адв. А. С., срещу въззивно решение №1312/ 01.07.2015г., постановено по възз.гр.д. №1673/2015г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение №1260/13.03.2015г. по гр.д. №8230/2014г. на РС – Варна, е уважен предявеният от Х. В. Н. срещу В. Ц., Б. Ц. И. и С. Ц. Ц. иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на неистински официален документ / а именно – разрешение за ползване №57/21.03.2003г. на РДНСК– В./ с цел да бъде използван, за което престъпление по смисъла на чл.308 ал.1 НК наказателното преследване е погасено по давност – чл.24 ал.1 т.3 НПК.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса /уточнен от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/ – носи ли ищецът по иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК доказателствената тежест да установи, при условията на пълно и главно доказване, обективните и субективни елементи на фактическия състав на престъплението /за което наказателната отговорност е изключена на посочените в нормата основания/, когато претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК.
Ответната страна по жалбата Х. В. Н. в представения писмен отговор излага становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, поради следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение №93/06.04.2012г. по гр. д. № 1548/2010 г. на ВКС, IV г.о., което престъпно обстоятелство се изразява в съставяне на неистински официален документ с цел да бъде използван – разрешение за ползване №57/21.03.2003г. на РДНСК – В.. Счетено е, че претенцията е допустима с оглед прекратеното с постановление на РП-В. от 04.07.2013г. /поради изтекъл абсолютен давностен срок/ производство по ДП № 3388/2012г. на ОД – МВР – В., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308 ал.1 НК. По същество е прието, че процесното разрешение за ползване №57/21.03.2003г. на РДНСК – В. е неистински официален документ, защото посоченото в него разрешение за строеж №53/14.02.2003г., въз основа на което се издава разрешението за ползване, се отнася за друг обект, а не за този, собственост на ответниците. Направен е извод, че към момента на издаване на разрешение №57/21.03.2003г. на РДНСК – В., е липсвало валидно разрешение за строеж за обекта на [улица] [населено място] и предмет на спор между страните, поради което въпросният документ е неистински. С тези мотиви е прието, че е налице престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставянето на неистински официален документ, с цел да бъде използван, т.е. „осъществен е фактическият състав от нормата на чл.308 ал.1 НК”, предвид което е уважен предявеният от Х. Н. установителен иск.
Съгласно разрешението, прието по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Поради възможността атакуваното решение да е евентуално недопустимо и необходимостта от извършване на такава проверка, касационният контрол следва да бъде допуснат в хипотезата на чл.281, т.2 ГПК, а преценката за това, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1312 от 01.07.2015г., постановено по възз.гр.д. №1673/2015г. на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора В. Х. Ц. от [населено място], [улица], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 40 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След и в зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията – докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.