3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр.София, 28.09.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2303 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП „Д***“ – [населено място] срещу Решение № 39/15.03.2016г., постановено по възз.гр.д. № 20/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра в частта, с която като е потвърдено Решение № 542/30.11.2015 г. по гр.д. № 751/2015г. на Районен съд – Силистра, са уважени предявените от Н. Й. П. обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт в тези му части е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване ТП „Д***“ – [населено място] релевира доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните, уточнени от състава на ВКС, въпроси: 1/ Какъв е статута на териториалните поделения, посочени в чл.173 от Закона за горите, разполагат ли същите с работодателска правоспособност; в т.ч. сключваният с директора на поделението договор представлява ли договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ; 2/ Част ли е от ръководството на предприятието, по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ, длъжността „главен счетоводител“ в териториалното поделение; 3/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, да анализира и прецени всички доказателства, относими за разрешаването на правния спор.
Постъпила е и касационна жалба от Н. Й. П. против въззивното решение в частта, с която по предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. с чл.225 ал.1 КТ първоинстанционното решение е отменено за разликата над 7 659 лв. до присъдения размер на сумата 16 258.98 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 03.04.2015г. – 03.10.2015г.; както и в частта, с която е обезсилено решението на РС по уважения иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата 1935.60 лв. Сочи се, че решението на ОС – Силистра в атакуваната му част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В представеното от касаторката изложение на основанията за допускане на касационния контрол се съдържат само доводи за твърдяната неправилност на въззивното решение, без да е формулиран правен въпрос и без да е аргументирано конкретно основание по чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК не може да се изведе и от съдържанието на касационната жалба, въпреки, че в заглавната й част цифрово са посочени нормите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмените си отговори по касационните жалби и двете страни изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение в съответните му части.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността „главен счетоводител”, извършено със Заповед № 11/02.04.2015г. на Директора на ТП „Д***“ – [населено място], на посоченото в заповедта основание – чл.328 ал.2 КТ – е незаконно. Прието е, че работодателят ТП „Д***“ – [населено място] е териториално поделение на държавно предприятие, което съгласно разпоредбата на чл.163 от Закона за горите представлява юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ, но не е търговско дружество. Териториалното поделение на държавното предприятие, от своя страна, съгласно чл.173 ЗГ стопанисва определена горска територия в управленски и финансови рамки, установени от държавното предприятие, но не е самостоятелно юридическо лице. Посочено е, че сключваният договор за управление както с директора на държавното предприятие, така и с директора на териториалното поделение, не е такъв по смисъла на чл.328 ал.2 КТ, поради което специалното уволнително основание, уредено с цитираната норма, не може да намери приложение при прекратяване на трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието. Прието е още, че разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ е приложима единствено за търговски дружества, управлението на които има за цел постигането на конкретни стопански резултати, реализиране на задачи с посочени икономически показатели, каквито не са държавните предприятия, регламентирани в чл.163 ЗГ, нито техните териториални поделения. При констатираната от въззивния съд липса на една от предпоставките за законно упражняване на субективното потестативно право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ – сключен договор за управление – е направен извод за незаконност на уволнението на ищцата, респ. за основателност на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Останалите, сочени от ищцата, основания за незаконност на уволнението не са обсъждани. По претенцията с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ съдът е приел, че базата, на която следва да се определи размера на обезщетението за принудителна безработица е полученото от служителката брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2015 г. в размер на 1 276. 50лв., а общо за 6-месечния период, че като обезщетение й се дължи сумата 7 659 лв. Посочено е, че в базата за изчисление не следва да се включва т.нар. „изравнително доплащане за тримесечие“ (ИДТ), тъй като то представлява допълнително материално стимулиране и няма постоянен характер по смисъла на чл.15 вр. с чл.11 и чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С тези мотиви първоинстанционното решение е отменено за разликата над сумата 7 659 лв. до предявения размер от 16 258.98 лв.
Произнасянето на първата инстанция по предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е прието от въззивния съд за процесуално недопустимо и в тази част решението на РС е обезсилено. В тази връзка е посочено, че този иск е съединен за разглеждане в условията на евентуалност, но не се е сбъднала отрицателната процесуална предпоставка за разглеждането му – отхвърляне на кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 – т.3 КТ.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ТП „Д**** – С.” по първия формулиран в изложението въпрос. Относно статута на предприятията и териториалните им поделения по ЗГ, в т.ч. дали сключваният с директорите им договор представлява договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ, е налице задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи – Определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 261/2012 г., IV г.о., ГК и Определение № 600 от 09.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/ 2013г., I г. о., ГК, постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Съгласно приетото в тази практика, няма пречка, когато отделен закон изрично съдържа уредба /напр. – Закона за горите/ да бъде сключен договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена потребност.
По втория и третия въпроси в изложението на касатора касационно обжалване не следва да се допуска. Проблемът дали длъжността „главен счетоводител” е част от ръководството на предприятието въобще не е обсъждан от съда, тъй като уволнението на ищцата е признато за незаконно на друго основание – че с директора на държавното горско стопанство не е сключен договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Процесуалният въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция да изложи свои собствени решаващи изводи по правния спор, в случая също не е обуславящ, тъй като материалноправните разрешения на съда по спора са предопределили и обема на обсъжданите по делото твърдения на страните и представените във връзка с тях доказателства.
По касационната жалба на Н. Й. П., Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частта й, с която се обжалва въззивното решение по предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата 1935.60 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от служителката. С разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3 ГПК / ред. обн. в ДВ бр.50/ 03.07.2015г., в сила от 07.07.2015г./ са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена под 5 000 лева. Касационната жалба е подадена на 20.04.2016г., цената на предявения иск по чл.224 ал.1 КТ е под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване от 5 000 лв., поради което жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане.
В останалата й част, имаща за предмет въззивното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, жалбата е процесуално допустима, но не са налице предпоставки за селектирането й.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Както в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, така и в касационната си жалба, страната е изложила само доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд относно размера на дължимото й обезщетение за оставане без работа и базата трудово възнаграждение, въз основа на което следва да се изчисли претендираната по чл.225, ал.1 КТ сума. Не е направен никакъв опит да се формулира конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка с някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. При липсата на формулиран от касатора конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, не са налице предпоставки за селектиране на подадената от Н. П. касационна жалба.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на осн.чл.280 ал.2 т.3 ГПК, касационна жалба с вх.№ 1304/20.04.2016 г., подадена от Н. Й. П., с ЕГН – [ЕГН], срещу Решение № 39/15.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 20/2016 г. на Окръжен съд – Силистра, в частта, с която е обезсилено Решение № 542/ 30.11.2015г. по гр.д. № 751/ 2015г. на Районен съд – Силистра по предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск в размер на сумата 1935.60 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх.№ 1304/20.04.2016 г., подадена от Н. Й. П., на Решение № 39/15.03.2016г. постановено по възз.гр.д. № 20/2016 г. на ОС – Силистра, в частта, с която е отменено Решение № 542/30.11.2015 г. по гр.д. № 751/ 2015г. на РС – Силистра и вместо това е отхвърлен иска на Н. Й. П. с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за разликата над сумата 7 659 лв. до предявения размер от 16 258.98 лв. – обезщетение за оставане без работа след прекратяването на трудовото правоотношение за периода – от 03.04.2015 г. до 03.10.2015 г.
ДОПУСКА касационно обжалване по подадената касационна жалба с вх.№1257/15.04.2016 г. на ТП „Д*** – С.“- [населено място] на Решение № 39/15.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 20/2016 г. на ОС – Силистра в частта, с която е потвърдено Решение №542/30.11.2015 г. по гр.д. № 751/2015 г. на РС – Силистра.
УКАЗВА на касатора ТП „Д***– С.”, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на сумата 233.18 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба на Н. Й. П. е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.