5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
гр.София, 17.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик В. търговско дело № 50182 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителните директори А. К. К. и Д. Н. Л., чрез адвокат Г. П.-С. от САК срещу въззивно решение № 320 от 27.10.2015 г. по т.д. № 417/2015 г. на Апелативен съд П., с което се потвърждава решение № 136/16.03.2015 г. по т.д. № 34/2014 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените искове на касатора против В. К. Н. и К. В. Н., на основание чл.422 ГПК, да се признае за установено съществуването на вземане, което ответниците дължат солидарно в качеството им на авалисти по запис на заповед № 20319, издаден на 26.07.2007 г. за сумата от 22 147,49 евро, за която е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1354/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 28.01.2013 г. до изплащането. Със същото решение частично се обезсилва решение № 136/16.03.2015 г. в частта, в която съдът се е произнесъл по същество за сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1354/2013 г. на Пловдивския районен съд, като производството в тази част е прекратено.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, които се сведат до възможността да се ангажира отговорността на поръчителите – авалисти по записа на заповед, при условие че кредиторът е пропуснал да го предяви в посочения в записа срок, както и необходимо ли е записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него; Процесуалноправните въпроси са свързани с правомощията на съда в производството по чл.422 ГПК да установи съществуването на вземане по запис на заповед, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, относно преценката, дали ценната книга е надлежно предявена, с оглед настъпване на изискуемостта на материализираното в нея вземане. Касаторът е изложил съображения, че в обжалваното решение материалноправните и процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, определение № 263/14.04.2015 г. по т.д. № 2101/2014 г. I т.о., определение № 144/02.03.2012 г. по ч.т.д. № 15/2012 г., II т.о., решение № 61/30.01.2009 г. по гр.д. № 6485/2007 г. IV г.о., както и т.3 от ТР № 1/2005 по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, определение № 462 от 29.07.2009 г. по ч.т.д. № 307/2009 г.на I т.о. и решение № 1 от 01.03.2010 г. по т.д. № 520/2009 г. на II, т.о., решават се противоречиво от съдилищата, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. К. Н. е подал писмен отговор, чрез адвокат М. Д. от АК П., в който твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество счита жалбата за неоснователна и претендира разноските пред настоящата инстанция.
От К. В. Н. не е постъпил писмен отговор.
Касационната жалба на [фирма] е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че В. К. Н. и К. В. Н. са подписали запис на заповед № 20319 от 26.07.2007 г. като поръчители за сумата от 54 309,73 евро, представляваща задължение на [фирма] спрямо [фирма]. Записът на заповед обезпечава сключеният между двете дружества договор за финансов лизинг, който е бил прекратен със споразумение от 25.10.2010 г., в което са уточнени размерът на непогасените лизингови вноски и е уговорен нов срок за изпълнение на лизингополучателя.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че след като авалистите не са стана по договора за финансов лизинг, те не могат да противопоставят възражения, че каузалното правоотношение между кредитора и издателя по записа е прекратено. Записът на заповед е редовен от външна страна и в него е посочен срок за предявяване до 62 месеца от издаването му, поради което, с оглед на начина, по който е определен падежа на вземанията – на предявяване, извършените действия по предявяването нямат значението само на покана за изпълнение на менителничното задължение, а представляват и условие за настъпване на изискуемостта на вземането. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.479, ал.1 ТЗ менителницата на предявяване следва да бъде предявена на платеца за приемане, като приемането се написва върху менителницата с думата „приета“ или друга равнозначна дума и се подписва от платеца, което правило е приложимо и по отношение на записа на заповед. След като кредиторът не е установил причината, която му е попречила лично или чрез нотариус да предяви записа на заповед, предявяването чрез нотариус не е извършено надлежно, а по аргумент от чл.487, ал.1 ТЗ, че менителницата на предявяване е платима с предявяването, не е настъпила изискуемостта на вземането, чието съществуване се иска да бъде установено с предявения иск по чл.422 ГПК, поради което решението на първата инстанция е правилно като краен резултат.
При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният от касатора и уточнен от настоящият състав при условията т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос, необходимо ли е записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него, обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите материалноправни и процесуалноправни въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са обусловени от допуснатия до касация материалноправен въпрос, с оглед на което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност на въззивното решение при разглеждане на правния спор по същество.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и поради противоречиво решаване на поставените процесуалноправни въпроси за правомощията на съда в производството по чл.422 ГПК, да установи съществуването на вземане по запис на заповед, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, относно преценката, дали ценната книга е надлежно предявена, с оглед настъпване на изискуемостта на материализираното в нея вземане, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото приложното поле на тази хипотеза не обхваща случаите, когато обжалваното решение противоречи на решение по чл.290 ГПК, което е задължително за съдилищата и поради това не може да обоснове допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, според разясненията в т.3 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не е налице и основание за допускане нао касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320 от 27.10.2015 г. по т.д. № 417/2015 г. на Апелативен съд П. .
УКАЗВА на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителните директори А. К. К. и Д. Н. Л., чрез адвокат Г. П.-С. от САК, в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 866,33 (осемстотин шестдесет и шест лева, тридесет и три стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.