О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр.София, 08 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 5190 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат А. И. от САК срещу решение № 1418 от 04.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 578/2016 г. на Апелативен съд София в частта, в която се потвърждава решение № 5782 от 06.08.2015г. по гр.д. № 7869/2014 г. на Софийски градски съд, 16 състав и е уважен предявения от Д. В. С. срещу [фирма] иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 6600 лева от публикация във вестник „Всеки ден“ от 18.12.2013 г., като е отхвърлена претенцията до пълния предявен размер от 26 000 лева.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос, за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение на неимуществени вреди. Изложени са съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос в противоречие с практиката на ВКС, формирана с т.ІІ на ППВС 4/23.12.1968 г., решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г. на ІІ т.о. и решение № 136/2011 от 01.03.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г. на ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение противоречи и на съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с размера на обезщетението за неимуществени вреди „с ответник медии”, като са посочени решение № 263 от 15.02.2013 г. по гр.д. № 1740/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 148 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 6318/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ІV г.о. и решение № 369 от 26.11.2015 г. по гр.д. № 2098/2015 г. на ІV г.о.
Д. В. С., чрез адвокат Р. Н. от САК, е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 18.12.2013 г. в електронното и печатното издание на [фирма] – вестник „Всеки ден“ е публикувана статия със заглавие „Ц. с нова любовница“, в която е поместена снимка на ищцата, заедно с други лица, сред които и Ц. Ц.. В статията се посочва, че била „лъснала връзка на Ц. с депутатката Д.“, които като депутати от един район са все заедно по партийни дела. Съдът е установил, че ответникът е собственик и издател на вестника в електронния и печатния му вариант, поради което заедно с автор на публикуваната статия, в която са изложени обидни и клеветнически твърдения, носят отговорност за разгласените неверни обстоятелства, накърняващи доброто име, честта и достойнството на ищцата, тъй като представляват превратно упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение. Публикуваната статия е станала известна на неограничен кръг от лица, включително на колегите на ищцата, на приятелите й и членовете на нейното семейство, поради което въззивният съд е приел, че издателят на печатното издание следва да заплати обезщетение по чл.49 ЗЗД, като възложител на друго лице на работа по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнение на тази работа. С оглед установените по конкретното дело обстоятелства за изнасянето на неверни и позорни обстоятелства, съдът е определил обезщетение по справедливост в размер на 6600 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение на неимуществени вреди, който е разрешен в противоречие на формираната задължителна практика на Върховния касационен съд в т.ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 г. Останалите съображения в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда и представляват касационни доводи за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които ще бъдат преценявани по съществото на правния спор.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1418 от 04.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 578/2016 г. на Апелативен съд София в частта, в която е уважен предявения от Д. В. С. срещу [фирма] иск за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 6600 лева, на основание чл.49 ЗЗД.
УКАЗВА на [фирма], чрез адвокат А. И. от САК, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на общо 132 (сто тридесет и два) лева.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.