4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр.София, 29 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4402 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. С. Б. и Ц. И. С., както и на Т. Ф. Т. срещу въззивно решение № 251 от 19.05.2016 г. по в. гр.д. № 178/2016 г. на Окръжен съд Враца, с което се отменя решение № 293/21.12.2015 г. постановено по гр.д. № 495/2015 г. на Районен съд Бяла Слатина и е отхвърлен предявения иск от М. С. Б. и Ц. И. С. срещу Т. Ф. Т. на основание чл.87, ал.3, чл.188 и чл.55, ал.1 ЗЗД, да бъде развален сключеният между тях договор от 30.10.2013 г., с нотариален акт № 103, том VІ, рег. № 5684/2013 г., за покупко-продажба на поземлен имот № 006042 по КВС в землището на Б. геран, [община], м.”З.” и да бъде присъдена сумата от 9595,10 лева, включваща цената по разваления договор, местен данък, нотариални такси и такса за вписване, ведно с лихвите от 28.07.2015 г. до изплащане на сумата, като е оставил без разглеждане предявения обратен иск от Т. Ф. Т. срещу частен съдебен изпълнител В. Г. Й., на основание чл.74 ЗЧСИ, за сумата от 11639,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби от продажбата на чужд имот, цената на имота, местен данък, такса за вписване и 2215,92 лева, подлежащи на възстановяване суми и претендирани от ищците разноски, както и 667 лева пропуснати ползи, ведно с лихвите от предявяване на обратния иск – 21.08.2015 г. до изплащането.
Касационна жалба против въззивното решение в частта, в която са отхвърлени главните искове за разваляне на сключения договор за покупко-продажба от 30.10.2013 г. с нотариален акт № 103 от 2013 г., за връщане на даденото по договора, както и платените във връзка с него такси и разноски, в размер на общо 9595,10 лева, е постъпила от М. С. Б. и Ц. И. С., чрез адвокат В. Ч. от АК В., с твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложение към тази касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, които в обжалваното решение са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно: 1. „Недобросъвестността на купувача при съществуващо вписване в имотния регистър предполага ли се или подлежи на доказване?”; 2. „Дали недобросъвестния купувач на недвижим имот губи исковете по чл.188 вр.чл.189, ал.1 вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД – да развали договора и да иска връщане на цената?”; 3. „При съществуващата система за публичност на сделките с недвижими имоти, има ли право купувача да иска връщане на даденото от продавача или последния може да задържи цената на сделката като вид санкция за недобросъвестността на купувача?”; 4. „Продавачът на чужд недвижим имот, придобит от него в резултат на публична продан по реда на съдебното изпълнение, за който не е установено да е проверил правата на длъжника, добросъвестна или недобросъвестна страна се явява по сделка с последващ приобретател на същия имот?”; 5. „Има ли основание продавачът на чужд недвижим имот да задържи получената в резултат на продажбата цена в случаите когато купувача е недобросъвестен?”. В допълнение към касационната жалба са изложени съображения по допустимостта на обжалваното решение, по отношение правото на въззивна жалба на третото лице-помагач.
Касационна жалба против решението на въззивния съд в частта по предявения обратен иск на основание чл.74 ЗЧСИ за сумата от 11639,25 лева и за присъдените разноски на третото лице-помагач е подадена и от Т. Ф. Т., чрез адвокат М. М. от АК В..
Съгласно разясненията на т.15 в ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, което се прилага и за касационното производство, според т.10 в ТР № 1 по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът не се произнася по предявения обратен иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му, а при жалба от противната страна, промяната, която би настъпила представлява сбъдване на условието под което е предявен иска. Ето защо, касационната жалба на Т. Ф. Т. против решението на въззивния съд в частта по предявения обратен иск, може да бъде разгледана само ако се сбъдне условието за произнасяне по него и бъде уважен главния иск.
Въззивният съд е приел, че след проведена публична продажба, частен съдебен изпълнител В. Г. Й. е възложил на обявения за купувач Т. Ф. Т., недвижим имот, който към деня на възбраната не е бил собственост на длъжника по изпълнението. Съдът е установил, че постановлението за възлагане на имота от 23.09.2013 г. на съдебния изпълнител е било вписано надлежно в Службата по вписване, но купувачът не е придобил права, тъй като е била продадена чужда вещ, а никой не може да прехвърли права, които не притежава. Във въззивното решение се приема също, че след като ищецът по делото е могъл да провери дали трети лица имат противопоставими на неговия праводател права върху същия имот, с оглед публичността на вписаните актове, той е недобросъвестен и не може да иска разваляне на сключения договор и връщане на платената продажна цена на отпаднало основание. При отхвърляне на главните искове, въззивният съд е приел, че не следва да се произнася по обратния иск, доколкото е предявен при условията на евентуалност и го оставя без разглеждане, като е присъжда разноските на ответника по обратния иск.
Касационната жалба на ищците по главния иск е подадена от легитимирана да обжалва съдебния акт страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният от ищците и уточнен при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен въпрос, за възможността на недобросъвестния купувач на недвижим имот да развали договора и да иска връщане на цената, обуславя изхода на делото, но е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК в решение № 296/05.11.2013 г. по гр.д. № 58/2013 г., ІV г.о. и решение № 162/17.06.2013 г. по гр.д. № 1317/2012 г., ІІІ г.о., поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите повдигнати от касаторите-ищци въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но същите са обусловени от допуснатия до касация материалноправен въпрос, с оглед на което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност на въззивното решеие при разглеждане на правния спор по същество.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 251 от 19.05.2016 г. по в.гр.д. № 178/2016 г. на Окръжен съд Враца.
УКАЗВА на М. С. Б. и Ц. И. С., чрез адвокат В. Ч. от АК В., в едноседмичен срок да внесат дължимата държавна такса в размер на 228,58 (двеста и десет и осем лева, петдесет и осем стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
УКАЗВА на Т. Ф. Т., чрез адвокат М. М. от АК В., в едноседмичен срок да внесат дължимата държавна такса в размер на 290,44 (двеста и деветдесет лева, четиридесет и четири стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесените държавни такси, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание, а при неизпълнение на указанията – за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.