4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр.София, 15 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4316 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. К., чрез адвокат Д. Д. от АК Варна, срещу въззивно решение № 1039 от 27.07.2016 г., постановено по в. гр.д. № 1208/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 1463 от 13.04.2016 г. по гр.д. № 12499/2015 г. на Районен съд Варна и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1–3 КТ, за признаване на незаконна и отмяна на Заповед № 37/12.08.2015 г. за уволнението на Л. С. К., на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „водач на МПС-ПМ 3гр“ и за присъждане на обезщетение в размер на 5368,86 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от Кодекса на труда.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които уточнени от настоящият състав на Върховният касационен съд при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, се свеждат до правомощията на съда да преценява годността на работника или служителя да изпълнява работата, на която е бил назначен по трудов договор, при наличие на експертно решение на ТЕЛК, което не съдържа предписание за трудоустрояване, както и допустимо ли е съдът да мотивира своето решение въз основа на невлязло в сила решение на ТЕЛК. Касаторът счита, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК и са решавани противоречиво от съдилищата в решение № 332 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 565/2011 г., III г.о., решение № 275 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 3049/2013 г., IV г.о. и решение № 195 от 17.09.2014 г. по гр.д.№ 1997/2014 г., ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адвокат Н. С. от АК Варна е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между страните е сключен безсрочен трудов договор, който е прекратен едностранно от работодателя на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания, въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Съдът е установил, че ищецът е с трайно намалена работоспособност – 52%, с начална дата на инвалидност 13.03.2014 г. и със срок на определения процент работоспособност – три години, а съгласно предписанията на компетентните органи работникът може да бъде трудоустроен като шофьор през 50% от работното време, като монтьор и като ел. монтьор, при спазване на противопоказанията за липса на тежък физически труд, след обсъждане с лекар трудова медицина. Съобразявайки заключенията на вещи лица, че към датата на уволнението при работодателя не е съществувала друга подходяща за работника и незаета длъжност за трудоустроени лица, въззивният съд е приел, че работодателят не е длъжен да предложи на работника длъжността „водач на МПС“ при предписаните от ТЕЛК условия – през половината от работното време, доколкото посочените в списъка на длъжностите за трудоустроени лица са заети и са на пълен работен ден. След като работодателят няма задължение да организира дейността си във връзка с трудоустрояването на работниците, извън хипотезата на чл.315 КТ и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана, въззивната инстанция е приела, че при уволнението на ищеца са спазени всички изисквания на закона, а предявените искове са неоснователни.
При проверка на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният въпрос, за правомощията на съда да преценява годността на работника или служителя да изпълнява работата, на която е бил назначен по трудов договор, при наличие на експертно решение на ТЕЛК, което не съдържа предписание за трудоустрояване, обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с решение № 275 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 3049/2013 г. на ВКС, IV г.о., поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради противоречиво решаване на поставените въпроси от съдилищата, доколкото приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не обхваща случаите, когато обжалваното решение противоречи на задължително за съдилищата тълкуване в решение по чл.290 ГПК, според разясненията в т.3 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, но същите са обусловени от допуснатия до касация правен въпрос, с оглед на което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност на въззивното решение при разглеждане на правния спор по същество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1039 от 27.07.2016 г. по в. гр.д. № 1208/2016 г. на Окръжен съд Варна.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.