4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр.София, 09 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 60213 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителите Е. Б. и С. Н., чрез адвокат М. А. от АК В. срещу въззивно решение № 62 от 17.05.2016 г. по в.т.д. № 105/2016 г. на Апелативен съд Б. което се потвърждава решение № 537 от 21.01.2016 г., постановено по гр.д. № 31/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Я. Н. М. и Г. Н. К. обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.61, ал.2 и чл.59 ЗЗД за сумата 59 269 лева (по 29634,50 лева от всеки ответник), представляваща половината от разходите за полагане на тръби за Т. на сградата и 90 303 лева (по 45 151,50 лева от всеки ответник) – половината от разходите за изместване на трасето и реконструкция на битово-фекалната и дъждовна канализация, съгласно сключения между страните предварителен договор; за сумата от по 14 817,25 лева от всеки ответник, представляваща ? от разходите за полагане на тръби за Т. на сградата на стойност 59 269 лева и за сумата от по 22 575,75 лева от всеки ответник – една четвърт от разходите за изместване на трасето и реконструкция на битово-фекалната и дъждовна канализация, на стойност 90 303 лева – които разходи ищецът е извършил вместо ответниците и в негов собствен интерес като съсобственик на ? идеална част от имотите, върху които е построена сградата; за сумите от по 11 261,11 лева от всеки ответник, представляващи 19 % от разходите за полагане на тръби за Т. на сградите, на стойност 59 269 лева и по 17 157,57 лева от всеки ответник – 19 % от разходите за изместване на трасето и реконструкция на битово-фекалната и дъждовна канализация, на стойност 90 303 лева – с които ответниците като съсобственици на общо ? идеална част от имотите са се обогатили за негова сметка; за сумата от 44 755,83 лева, представляваща 38 % от разходите за проектиране, присъединяване и изграждане на инсталации за Т. в сградите, на обща стойност 235 557 лева, които ищецът е направил извън договора му с ответниците без пълномощие, но с последващо одобрение на ответниците и в негов собствен интерес, като титуляр на правото на собственост на ? идеална част от поземлените имоти, с които суми те са се обогатили за негова сметка; за сумите от по 13 808,98 лева от всеки ответник, представляващи лихви за забавата от 14.01.2011 г. до 14.01.2014 г., както и законните лихви върху претенциите от подаване на исковата молба да изплащането на сумите.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът е приел, че на страните е било известно при договарянето, че за изграждане на сградата е необходимо преместване на съществуващи комуникациии и спорът е в чия тежест са разходите за това, но съдът неправилно е тълкувал волята на страните в подписаните договори и е формирал погрешни правни изводи, което според касатора е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложени са и съображения, че липсата на самостоятелни мотиви, независимо от препращането по чл.272 ГПК, представлява нарушение на практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Към изложението е представена задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд като се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
От ответниците Я. Н. М. и Г. Н. К., чрез адвокат Е. М. от АК Б. е подаден писмен отговор, в който се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а касационната жалба е неоснователна.
Предявените главни обективно съединени искове срещу всеки от ответниците са с цена над предвидения минимален праг по чл.280, ал.2, т.1 ГПК, съответно 29634,50 лева и 45 151,50 лева, а касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебното решение страна, поради което същата е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ищците са съсобственици на два поземлени имота в [населено място] и са подписали предварителен договор, с който взаимно са си учредили право на строеж, като са запазили за себе си правото на строеж за отделни обекти, върху които да придобият собствеността след построяване на сградата. Съдът е приел, че строителството е възложено на ищеца и извършено от него, а сградите са изградени след като са били преместени преминаващите през двата имота съществуващи подземни и надземни комуникации по указания на компетентните органи. Тълкувайки волята страните по сключените договори, въззивният съд е приел също, че разходите за преместване на трасето на съществуващата канализация са уговорени за сметка на дружеството, а след като е поел задължение да построи сградата, изготвянето на проектите и фактическата реализация по топлоснабдяването на сградата, представляват част от това задължението на изпълнителя по договора за строителство, поради което предявените искове за направените разходи по изпълнение на предварителния договор и допълнителните разходи извън уговореното с двамата ответници са неоснователни.
При проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по уточнения при условията т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС процесуалноправен въпрос, за правомощията на въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК, да изложи самостоятелни мотиви по наведените доводи и възражения на страните. В обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите съображения в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда и представляват касационни доводи за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които ще бъдат преценявани по съществото на правния спор.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 17.05.2016 г. по в.т.д. № 105/2016 г. на Апелативен съд Бургас.
УКАЗВА на [фирма], чрез адвокат М. А. от АК В., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на общо 2992 лева (две хиляди деветстотин деветдесет и два) лева.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.