О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр.София, 28 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4063 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с идеална цел и обществена полза „Съюз на глухите в България”, ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Н., чрез адвокат К. Н. от САК срещу въззивно решение № 75/27.05.2016 г. по в.гр.д. № 134/2016 г. на Окръжен съд Ямбол, с което се потвърждава решение № 49/25.01.2016 г. по гр.д. № 1142/2015 г. на Районен съд Ямбол, с което са уважени предявените искове на Р. М. А. срещу Сдружение с идеална цел и обществена полза „Съюз на глухите в България”, на основание чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 5107,20 лева и за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г., 2009 г. и 2014 г. в размер на 1057,61 лева, ведно със законните лихви от 25.05.2015 г. до изплащането и е отхвърлен иска за лихвите върху обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, за периода от 01.12.2014 г. до подаване на исковата молба.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено като недопустимо и неправилно – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК да се допусне касационно обжалване по обуславящи изхода на делото процесуалноправен и материалноправен въпрос, дали Сдружение с идеална цел и обществена полза „Съюз на глухите в България” е надлежен ответник по делото, както и за правната същност на сключения между страните договор. Според касатора повдигнатите въпроси дават основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, като постановено в противоречие с практика на Върховния касационен съд.
От ответника по касационната жалба – Р. М. А., чрез адвокат М. А. от АК Я. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите на касатора с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иск за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г., 2009 г. и 2014 г., на основание чл.224, ал.1 КТ, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5000 лева. В случая, касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ и с цена на иска 1057,61 лева, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тази част като процесуално недопустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „управител – търговско дружество”, което е било прекратено със Заповед № 221/13.11.2014 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и работодателят е определил й да бъдат изплатени обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 КТ. Съдът е приел също, че след като допълнителното споразумение към трудовия договор е сключен с ответника, той е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и следва да отговаря по предявените искове за обезщетение, а не търговското дружество, чийто управител е била ищцата и след като няма данни за изплащане на обезщетенията, предявените искове са основателни, но претенцията за лихви следва да се уважи от датата на исковата молба до изплащането.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба срещу обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Ямбол в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ и обусловения от него иск за лихвите това обезщетение до подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия и уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд материалноправен въпрос – Каква е правната същност на сключен между страните договор за длъжността „управител” в търговско дружество, когато е наименован като трудов договор. Поставеният въпрос е обусловил правните изводи на съда и е от значение за изхода по конкретното дело, но е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 1387/2011 г. на Върховния касационен съд, постановено по чл.290 ГПК, което съгласно разясненията в т.2 на ТР 1/19.02.2010 г. по тълк. дело 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представлява задължителна съдебна практика и обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Сдружение с идеална цел и обществена полза „Съюз на глухите в България”, ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Н., чрез адвокат К. Н. от САК срещу въззивното решение № 75/27.05.2016 г. по в.гр.д. № 134/2016 г. на Окръжен съд Ямбол в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ, като процесуално недопустима.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 27.05.2016 г. по в.гр.д. № 134/2016 г. на Окръжен съд Ямбол, в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ и обусловения от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на Сдружение с идеална цел и обществена полза „Съюз на глухите в България”, ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Н., чрез адвокат К. Н., в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 107,14 (сто и седем лева, четиринадесет стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на настоящото определение и внасянето на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.