О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София 26.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 45 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. И. И. от гр. В.,чрез процесуалния си представител адвокат П против въззивно решение № 309 от 2.10.2009г. по в.гр.д. № 654 по описа за 2009г. на Великотърновски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 346 от 11.05.2009г. по гр.д. № 56/2009г.на Районен съд Велико Търново,с което е постановено на основание чл.72 от СК/отм./детето А. И. ,родено на 24.01.2001г.да напуска пределите на Република България,респективно да му бъде издаван паспорт,без съгласието на бащата А. И. И. за времето,през което не е предвидено той да упражнява определения с решение № 929 от 30.06.2006г.на ВТОС по гр.д. № 309/06г. режим на лични отношения с детето на територията на РБ,а при промяна на този режим-съобразно същата/за времето,през което не е предвидено той да го упражнява на територията на РБ/,както и докато майката С. П. обичайно/трайно/пребивава на територията на Република Гърция.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за характера на разпоредбата на чл.72 от СК,изискваща преди да разреши спора съдът да изслуша и двамата родители-дали е императивна или не и се позовава на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за допустимостта на иск с правно основание чл.72 от СК/отм./относно разрешаване на спор между родители,които не са в брак/бракът им е прекратен/,във връзка с постановление № 4 от 6.12.1962г.на Пленума на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Решението си въззивният състав е мотивирал с факта,че след прекратяване на брака родителските права са предоставени на майката ,а тя след прекратяване на брака/през 2003г./трайно се е установила да живее в Република Гърция,получила е гръцко гражданство и живее с друг мъж, както и с това,че майката полага грижи за детето,осигурил е условия за отглеждането и възпитанието му-макар и чрез детегледачки и не е възпрепятствала личния му контакт с бащата.
Тезата на касатора е,че е недопустимо съдът да замества неговото съгласие при положение,че той/бащата/ е този ,който полага реалните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Твърди,че и понастоящем детето живее при него. Заявява,че отказът му даде съгласието си детето да напусне пределите на страната е съобразен с интересите на детето,защото изпълнението на постановения съдебен акт ще доведе до коренна променяна на бита му,на средата,с която е свикнало,ще се отрази отрицателно на начина му на живот-от една страна,а от друга- ще изключи възможността за контакт с бащата.
При тези факти-посочените в касационната жалба въпроси/за характера на разпоредбата на чл.72 от СК,досежно необходимостта от изслушване на родителите и за допустимостта на иск с правно основание чл.72 от СК/отм./ за разрешаване на спор между родители,които не са в брак,са от значение за изхода на делото,тъй като са свързани с решаващите изводи на съда. Относно посочените две основания за допустимост-съдът счита едното за резонно.
Цитираното постановление № 4 от 6.12.1962г.на Пленума на ВС, което е относно изпълнението на решенията на съдилищата за родителските права върху децата,не обосновава основание за допустимост по чл. чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като в него не е дадено разрешение в твърдения от касатора смисъл,че е недопустим иск с правно основание чл.72 от СК/отм./ относно спор между родители,които не са в брак. Вярно е точно обратното,че именно иска по чл.72 от СК/отм./-сега чл.123 ал.2 от СК е способът за разрешаване на въпроси,свързани с упражняването на родителски права,когато между родителите е налице разногласие- като е без правно значение отговора на въпроса дали те са в брак или не.
От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е обаче,отговора на втория поставен въпрос-за характера на разпоредбата на чл.72 от СК,изискваща преди да разреши спора,съдът да изслуша и двамата родители и от там за правните последици – в случаи като настоящия,когато съдът е постановил акта си без да изпълни установеното в закона задължение/в случая не е изслушана майката на детето/. Касае се до преценка,изискваща тълкуване на закона и създаване на практика, съобразно установените факти по делото,което мотивира настоящия съдебен състав да допускане до касационно обжалване въззивния акт на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и като съобрази,че касаторката не дължи заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 309 от 2.10.2009г. по в.гр.д. № 654 по описа за 2009г. на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на подадената касационна жалба в размер на 25/двадесет и пет лева./,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.