О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1293
София 23.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1263 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Н. Н. от гр. К.,чрез процесуалния му представител– адвокат К против въззивно решение от 23.06.2009г.по в.гр.д. № 343 по описа за 2009г. на Кюстендилски окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 18.02.2009г. по гр.д. № 11615/2008г.на Кюстендилски районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-без да поставя конкретен въпрос,който счита,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От представеното от него изложение – такъв може да бъде изведен и той е свързан с преценката- дали уредбата в Наредбата за реда за създаването,дейността,преобразуването и закриването на общински предприятия –относно сключването на договор за управление на общинско предприятие е нищожна поради противоречието й с КТ,ЗОбС и ТЗ.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Н. Н. против община К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № 127 от 10.07.2008г.за уволнение,за възстановяването му на заеманата длъжност”директор на Обреден дом К. ” и за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 4 080лв.за периода 26.11.2008г.- 26.05.2009г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
За да постанови решението си -въззивният съд е приел,че в случая не е налице трудово правоотношение,тъй като между страните е подписан не трудов договор,а договор за управление,за който правилата на чл.344 от КТ са неприложими.
Касаторът не оспорва липсата на валидно сключен трудов договор, а излага доводи,че чл.7 т.7 от подписаният от него на 10.07.2008г.-в качеството му на директор на Общинско предприятие”Обреден дом” договор за управление е нищожен поради противоречието му със закона,като визира чл.328 от КТ. Отделно излага доводи за неравностойност в условията на сключения договор,като се твърди,че той е в полза на общината. Счита и че договорът противоречи на чл.52 ал.3 и чл.54 ал.2 от Закона за общинската собственост, както и на чл.21 от Търговския закон.
При тези данни –е ясно,че поставеният от касатора въпрос за действителността на сключения на 10.07.2008г. договор за управление на общинско предприятие –не е от значение за изхода на спора. Това е така,защото-евентуалната недействителност на договора за управление,по никакъв начин не може да се отрази на безспорния факт,че между страните по делото не е налице сключен трудов договор,поради което и реда на чл.344 от КТ е неприложим и по този ред не е възможно да се направи за преценка на законосъобразността на извършеното прекратяване на договора за управление на основание чл.7 т.7 от същия.
Освен това-така поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. В практиката няма спор, че договорът за управление е самостоятелен вид договор,който е различен от трудовия. Тези договори се уреждат от различни актове,за тях важат различни правила,поради което е неоснователно твърдението,че с установената правна уредба за единия вид договор/за договора за управление/ се заобикалят правилата за другия вид договор/ за трудовия/. По тези въпроси не се налага отстраняване на противоречие в съдебната практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
В случая –касаторът /в качеството си на директор на Общинско предприятие ”Обреден дом” е сключил с кмета на община К. договор за управление на 10.07.2008г. за срок от три години,с което е приел да управлява и представлява,да ръководи и организира посоченото общинско предприятие срещу месечно възнаграждение от 680лв. С подписването на договора –той се е съгласил с посочената в чл.7 т.7 от същия възможност-за предсрочно прекратяване на договора с 20-дневно предизвестие от Кмета на общината.
Касае се валидно сключен договор,в съответствие с разпоредбите на чл.51 ал.2 от ЗОбС,съгласно която- общината/представлявана от кмета/ може да осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия,на чл.54 ал.2 и 3 от същия закон,съгласно който общинското предприятие се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет,като осъществява дейността си въз основа на правилник,приет от общинския съвет и на чл.55,съгласно който директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред,определен от общинския съвет.
Така описаният договор не е трудов/няма за предмет –самото полагане на труд,неговото протичане,процеса на извършване на самата работа/,не са налице типични отношения между работник/служител/ и работодател /не е предвидено полагане на труд под контрола и създадена от работодателя организация/, липсва характерната за трудовия договор цел-повтарящо се предоставяне и прилагане на работна сила,няма определено място на изпълнение на договора и установено работна време. Съответно–редът по чл.344 и сл.от КТ е неприложим,тъй като той е установен за защита на незаконно уволнение на работник/служител/ по трудов договор.
Мотивиран от изложеното и като намира,че не е налице твърдяното основания по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2009г.по в.гр.д. № 343 по описа за 2009г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.