О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
София 23.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1209 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Ц. К. от гр. В.,чрез процесуалния й представител– адвокат П против въззивно решение № 619 от 12.05.2009г.по в.гр.д. № 168 по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 09.11.2007г. по гр.д. № 7640/2006г.на Варненски районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-по спорния въпрос по делото относно действителността на процесния предварителен договор с оглед направеното от нея възражение за сключването му при крайна нужда и по-специално във връзка с изясняването на понятието”крайна нужда”и преценката му с оглед на конкретните факти по делото,съгласно които цената по предварителния договор е с 31% по-ниска от установената със заключението по делото пазарна цена на имота,за това,че ищцата е майка на шест деца,за които сама се грижи,като някои от тях са със здравословни проблеми, тя е с ниска пенсия и по време на сключването на договора не е била в състояние да плаща наема на предоставеното й държавно жилище. В този смисъл се позовава и на решения на ВКС по конкретни дела /Определение № 42/20.01.09г., Определение № 231/15.12.2008г,Определение № 6/10.01.09г.и Решение на Окръжен съд Велико Търново/,както и на ТР № 1 /2001г.по гр.д. № 1/2001г.на ОСГК на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е обявен за окончателен,на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключения на 1.11.2001г.в гр. В. предварителен договор,по силата на който Г. Ц. К. продава на К. Н. С. следния недвижим имот:място от 717кв.м.,находящо се в местността”Боровец-юг”-селищно образование по §4 ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение,в землището на кв.”Галата”,община Варна,представляващ имот с идентификационен № 974,кадастрален район № 403,с начин на ползване-индивдуално застрояване,ведно с построната в него постройка за сезонно ползване със застроена площ от 20 кв.м.,за сумата от 3 244.50лв./представляваща равностойността на 1 500 щатски долара по фиксинга на БНБ към 1.11.01г.,когато сумата е била платена/.
За да постанови решението си -въззивният съд е приел,че сключеният между страните предварителен договор е действителен и съдържа всички съществени елементи на окончателния-предмет / с подробно описание на имота/ и цена,както и са спазени законовите изисквания за писмена форма на договора и за това прехвърлителят да е собственик. Счел е за неоснователно възражението за сключване на договора при условията на крайна нужда и явно неизгодни условия,защото от събраните гласни доказателства не се установява-волеизявлението на прехвърлителката за сключване на договора да е направено под въздействие на обстоятелства,поставящи я в крайна нужда.
При така изложените мотиви – е ясно,че поставеният от касатроката въпрос за действителността на договора,с оглед твърдението й,че той е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия – е от значение за изхода на спора,но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. Във връзка с изясняване на понятията „крайна нужда” и „явно неизгодни условия” е налице богата съдебна практика,като не се налага отстраняване на противоречие в нея /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
Наличието на данни по делото,че към момента на сключване на договора- ответницата по делото/сега касаторка/ е била в затруднено финансово състояние /тъй като сама е отглеждала шестте си деца,някои от които са били болни,вземала е заеми, не е могла своевременно да заплаща наемите си,получавала е малка пенсия/-само по себе си – не е достатъчно,за да се приеме,че договорът е сключен при хипотезата на чл.33 от ЗЗД. Състоянието на крайна нужда,изразяваща се в установена неотложната нужда от средства за задоволяване на основни потребности е една от предпоставките за основателност. За да е налице хипотезата на чл.33 от ЗЗД –следва комулативно да се установи наличието и на още две предпоставки-явно неизгодни условия на сделката, които ще са налице,ако е установено явно несъответствие между стойностите на насрещните престации към момента на сключване на сделката с оглед на конкретните пазарни условия и причинна връзка,т.е.,че лицето е взело решението за сключване на сделката при явно неизгодните условия именно защото е в това състояние,като при други условия то не би сключило такава сделка.
В случая –от изискуемите се три предпоставки,е установено наличието само на една. Не са събрани доказателства за сключване на сделката при явно неизгодни условия. От приетите по делото заключения на две експертизи –първата /единичната/ дава заключение,че пазарната стойност на имота към момента на сключване на договора точно съвпада с договорената между страните цена,а втората/тройната/ определя 31%несъответствие в договорената и пазарната цена,като посочва,че посочената пазарна цена е определена по метода на пазарните аналози/по експертен път, на базата на собствени проучвания и тенденции на развитие на пазара в района на процесния имот/. Така дадената оценка на вещите лица–не може да обоснове извод,че сделката е явно неизгодна по смисъла на чл.33 от ЗЗД,още повече,че същата не може да се приеме за точна /с оглед използвания в заключението метод на пазарните аналози/.
Освен горното,следва да се има пред вид,че разпитаните по делото-по искане на ответната страна свидетели/ Н. , Т. и К. / не установяват,че именно поради тежкото си материално положение – Г. Ц. К. е била принудена да сключи процесния предварителен договор при посочената в него цена. Напротив-никоя от свидетелките не е знаела за намерението за продажба и никоя не установява конкретни факти,които да са настъпили към момента на сключване на договора и които да са мотивирали желанието за продажба. Техните показания са дадени в смисъл,че финансовите затруднения на прехвърлителката са били постоянни.
Мотивиран от изложеното и като намира,че не е налице твърдяното основания по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 619 от 12.05.2009г.по в.гр.д. № 168 по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.