О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 14 март 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 4194/18 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. В. Д., подадена чрез адв. Т. М., срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. № 4328/17 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен над сумата от 4000 лв. до пълния размер предявеният от касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 6 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК /погрешно посочено „очевидно несправедливо“/. Намира, че даденото от въззивния съд разрешение на материалноправния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД противоречи на посочената практика на ВКС – ППВС № 4/68 г. и р. по гр. д. № 2378/14 г. на ВКС, четвърто г. о. Поставя следните въпроси, от значение за изхода на делото: какво е значението, което имат тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство, възрастта на неправилно обвинения, видът и продължителността на прилагане на определената мярка за неотклонение, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди; по какви критерии може да бъде определена финансовата взаимовръзка между посочените обстоятелства и обезщетението за неимуществени вреди; може ли да се очертае изчерпателно кръгът на обективните критерии от значение за определянето на решение / обезщетение/по чл. 52 ЗЗД и какви са тези критерии; следва ли при определяне на решение /обезщетение/ по критерия „справедливост“ да бъдат обсъдени всички обстоятелства, допринесли за понасянето на неимуществените вреди. Касаторът сочи, че въпросите са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед изясняване на въпроса как се определя размерът на обезщетението и кои обстоятелства се вземат предвид, наред с примерно изброените в ППВС № 4/68 г.
По процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира и обоснове изводите си по съществото на спора и по основателността на иска, касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на р. по гр. д. № 2378/14 г. на ВКС, четвърто г. о. Съдът не е обсъдил изчерпателно всички обективни обстоятелства във връзка с нанесените неимуществени вреди, тежестта на повдигнатото обвинение, мерките за неотклонение, взети спрямо ищеца и как наказателното производство се е отразило на личния му живот.
По допускане на обжалването ВКС приема следното: Въззивният съд е уважил иска за обезщетяване на неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до размер от 4000 лв. като е приел, че наказателното производство срещу ищеца /с досъдебна и съдебна – на две инстанции фаза/ за извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 6 НК е продължило 3 години, 7 месеца и 11 дни – от 25.08.11 г. до 6.04.15 г. Престъплението, в извършване на което е бил обвинен ищецът, е тежко по см. на чл. 93, т. 7 НК – за него се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Според показанията на разпитания по делото свидетел – майката на ищеца, наказателното производство се е отразило неблагоприятно върху неговото емоционално състояние – изпитвал е постоянна тревога до приключване на делото, отслабнал е, седял си е вкъщи и се е отдал на четене, уронено било името му пред обществото, тъй като задържането му било отразено в телевизии, опитал се е да започне работа, но в служебните бележки пишело, че е задържан. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, вкл. гласните такива, въззивният съд е приел, че в резултат на незаконното обвинение, емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, същият е бил в стрес, изолирал се е от хората, изпитвал е присъщите на човек, подложен на наказателна репресия безпокойство, тревога и страх, че ще бъде несправедливо осъден, била накърнена честта и уронено името му пред обществото, но това са обичайните при несправедливо обвинение неимуществени вреди. Съдът е съобразил факта, че ищецът не е бил осъждан, както и периода от време, през който спрямо него реално са били предприети действия на наказателно преследване, вкл. мерките за процесуална принуда- постановеното от прокурора задържане за 72 часа /предхождано от задържане по реда на ЗМВР/, а впоследствие „гаранция в пари“. Изложил е съображения, че ищецът не е доказал повдигането на обвинението да е довело до настъпването на вреди извън обичайното засягане на личността /вкл. на самооценката му и тази на обществото/, както и на специфични и трайни тежки последици от повдигането на обвинението и процесуалните действия, извършени с участието на пострадалия, вкл. броя на явяванията му пред компетентните органи. Не е доказал, че в резултат на обвинението не е могъл да си намери работа, както и че психиката и здравето му са били засегнати в степен, по – висока от обичайната. Продължителността на наказателното производство и извършените по него процесуално – следствени действия, въпреки необоснованото забавяне в досъдебното производство от 4 м. и половина, свързано с повдигане на обвинение срещу няколко лица, и с оглед сравнителната бързина, при която е приключило съдебното производство пред две инстанции, не представлява нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Въззивният съд е приел, че е предявен един иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, основан на твърдения за незаконно обвинение, който поглъща този по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКПЧ /част от основанието и на двата иска е продължителността на наказателното производство и извършените с участието на ищеца процесуални действия/. След анализ на тези конкретни и обективно съществуващи обстоятелства на случая е присъдил обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер на 4000 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 34 000 лв. /26 000 лв. по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и 8000 лв. по иска по чл. 2б ЗОДОВ/.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Въпросът за съдържанието на понятието „справедливост” по см. на чл. 52 ЗЗД и начинът на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по ЗОДОВ е разяснен в задължителната и трайна практика на ВКС – ППВС № 4/68 г., р. по гр. д. № 2378/14 г. на ВКС, четвърто г. о., р. по гр. д. № 4158/13 г. на ВКС, четвърто г. о., ТР № 3/05 г. на ОСГК на ВКС и др. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и интензитет на моралното страдание, възраст на увредения, обществено и социално положение /р. по гр. д. № 2378/14 г. на ВКС, четвърто г. о./. Тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, възрастта на незаконно обвинения, видът и продължителността на взетата мярка за неотклонение са обстоятелства, които съдът следва да прецени в тяхната съвкупност при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с прилагане критерия за справедливост. Конкретните обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, не могат да бъдат изчерпателно изброени, а следва да се установят и преценяват с оглед особеностите на конкретния случай. От значение е как обвинението в извършване на престъпление, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения и довело ли е то до настъпването на вреди, по – големи от обичайните при незаконно обвинение.
Не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД в съответствие с указанията на задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/68 г. и р. по гр. д. № 2378/14 г. на ВКС, четвърто г. о., като е установил и отчел значението на всички обстоятелства в процесния случай на непозволено увреждане – вид и тежест на повдигнатото обвинение, продължило над 3 години и 7 месеца с досъдебна и съдебна – на две инстанции – фази, огласяването му в обществото, взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение, времетраенето на наказателното преследване и свързаните с него ограничения и злепоставяне на ищеца в личен и обществен план, затруднените лична и професионална реализация, възрастта и чистото съдебно минало на ищеца. Изложил е мотиви по всички релевантни обстоятелства от значение за размера на обезщетението за доказаните вреди в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение, като претърпяната от ищеца морална вреда е установена по обем и изражение чрез обстоятелствата на случая.
Размерът на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД се определя с оглед особеностите на конкретната фактическа обстановка, които са различни за всеки случай на предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което не могат да бъдат изчерпателно изброени, както и да обосноват значението на въпроса кои обстоятелства се вземат предвид, наред с примерно изброените в ППВС № 4/68 г., за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на практика по поставените въпроси и съответствието на въззивното решение с нея, изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгл. приетото в ТР № 1/19.02.10 г. ОСГТК на ВКС.
Липсва и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК /в ред. след изм. ДВ, бр. 86/17 г./, тъй като не е налице нито една от хипотезите, които водят до очевидна неправилност на решението – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила – ограничаване правото на участие на страната в процеса, липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост.
Сочените в изложението съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и необоснованост – осн. по чл. 281, т. 3 ГПК, ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл. 280, ал. 1 са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, според разясненото в ТР № 1/19.02.10 г., ОСГТК, в което са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. № 4328/17 г. от 30.04.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: