1
Р Е Ш Е Н И Е
№256
гр.София, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4900 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ТПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Е. Е., представляван от адв.М.З., срещу въззивно решение № 1828/ 13.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 6042/2017 г. на Апелативен съд- София. С въззивното решение са отменени решение № 218/08.01.2016 г. и допълващото го решение № 2249/05.04.2017 г., постановени по гр.д. № 13969/2013 г. на Софийски градски съд и вместо това са уважени исковете на К. Л. С. срещу Ц. Е., К. С. С. и „Алфа Транс КГ” ЕООД – гр.София за прогласяване, на основание чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, за нищожни като симулативни на договор за заем от 18.05.2009 г. и договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 82/18.05.2009 г. по нот.д.№ 80/2009 г.
В подадената касационна жалба и в съдебно заседание касаторът поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила.
От ответните страни по жалбата, писмен отговор е постъпил от К. Л. С., представлявана от адв. Т. С.. В същия и в съдебно заседание страната поддържа становище за неоснователност на жалбата.
С определение № 544/01.07.2019 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за дължимия от съда диспозитив на решението при предявен иск за абсолютна симулация на сделка, когато няма предявен насрещен иск или възражение за относителна симулация, но наличие на друго съглашение се установява от изложението на обстоятелствата в исковата молба и от събраните по делото доказателства.
В установената практика на ВКС (вж. постановените по реда на чл.290 ГПК – решение № 204/21.09.2011 г. по гр.д.№1212/2010 г., III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр.д. № 62/2009г., IV г.о. на ВКС, решение № 420/21.12.2012 г. по гр.д.№187/2012 г., III г.о. на ВКС и др.), която се споделя от настоящия състав, се приема, че иска за установяване нищожността на привиден договор (чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД) и иска за разкриване на прикритата сделка (чл.17, ал.1 ЗЗД) при относителната симулация са различни и тази разлика произтича от обстоятелствата, на които същите се основават. Съдът не може да обяви за нищожна на основание чл.26 ЗЗД сделка само поради симулативността й – длъжен е да установи дали се касае за абсолютна или относителна симулация, като във втория случай трябва да установи характера на дисимулираната сделка. При наличие на прикрита сделка съдът се произнася по установените действителни отношения, ако е сезиран с искане за разкриването им, но съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД съдът прилага правилата им и тогава, когато установените в процеса обстоятелства са несъвместими с наведеното по чл.26, ал.2, пр. 5-то ЗЗД основание – в последния случай това може да доведе до отхвърляне на иска за установяване на несъответна на действителните отношения привидност. С това се обяснява и необходимостта ищецът да посочи каква привидност претендира – абсолютна или относителна, тъй като специалната норма на чл.17, ал. 1 ЗЗД, разглеждана във връзка с чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, изисква съдебното решение да е съобразено с възникналите от действителната сделка последици, преценени спрямо основанието на иска. При иск за абсолютна симулация, когато няма предявен насрещен иск или възражение за относителна симулация, но наличие на друго прикрито съглашение се установява от изложените в исковата молба обстоятелства и от събраните доказателства, съдът в рамките на спорния предмет (очертан от искането на ищеца и възраженията на ответника) трябва да установи характера на дисимулираната сделка и ако тя е действителна, да приложи правилата й – чл.17, ал.1 ЗЗД. Уредената в чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД санкция законодателят е установил само за тези страни и за тези договори, при които е налице съзнателно постигане на съгласие да се сключи договор, който въобще да не породи за тях своите правни последици. С оглед на това и в зависимост от спецификата на конкретния правен спор, решението следва да е положително или отхвърлително спрямо установеното по фактите и обстоятелствата, формиращи основанието на иска и съобразно претендираната защита. Във всички случаи съдът е длъжен да изследва намерението, действителната обща воля на страните за сключването на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и да съобрази всички правнорелевантни факти към датата на постановяване на решението (чл.235, ал.2 и ал.З ГПК).
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 18.05.2009 г. между жалбоподателя Ц. Е. и ответника „Алфа Транс КГ” ЕООД са сключени поредица от сделки – договор за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 81 по нот.д. № 79/2009 г., договор за строителство, договор за заем и договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 82 по н.д. №80/2009 г. С първия от изброените договори, на 18.05.2009 г. Ц. Е. е закупил от „Алфа Транс КГ” ЕООД правото на строеж на апартамент № 9, със застроена площ от 66,98 кв.м., находящ се на трети жилищен етаж в жилищна сграда в [населено място], местност „В. ВЕЦ С.”, заедно с принадлежащите му 7.432% ид.ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ 11-997 в кв.82 по плана на [населено място], местност „В. ВЕЦ С.”, цялото с площ от 420 кв.м., за сумата 20 000 лв. В нотариалния акт е посочено, че цената е заплатена на продавача изцяло преди изповядването на сделката. В т.3 от същия страните са договорили, че продавачът поема задължение да извърши в имота довършителни строителни работи, съгласно сключен на 18.05.2009 г. договор за строителство.
Видно от представения договор за строителство, Ц. Е. е възложил на „Алфа Транс КГ” ЕООД извършването на строителните и довършителни работи в апартамента и предаването му в напълно завършен вид, годен за използване по предназначение и с разрешение за ползване в срок до 31.03.2010 г. В т.2 от същия е посочено, че цената на строителните работи възлиза на 11 610 евро и сумата е дължима след уведомяване от страна на строителя, че имотът има издадено разрешение за ползване.
Според представения договор за заем, на 18.05.2009 г. Ц. Е. е предоставил в заем на „Алфа Транс КГ” ЕООД сумата от 60 100 евро със срок за връщане – 31.03.2010 г. В т.6 от договора са описани имотите, за които страните са постигнали съгласие, че ще послужат за обезпечение за вземането на заемодателя и върху които ще се учреди ипотека. В т.9 е записано, че договорът служи като разписка между страните за получената сума. Видно от нот.акт №82/18.05.2009 г., договорът за ипотека е сключен между заемодателя Ц. Е. и заемателя „Алфа Транс КГ” ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик К. С., и ипотекарните длъжници – К. Л. С. и К. С. С. (съпрузи) като физически лица. Ипотеката е учредена върху притежавани от физическите лица недвижими имоти и в обезпечение на дадената сума от 60 100 евро по договора за заем. Посочено е, че заемът е безлихвен и връщането му се дължи в срок до 31.03.2010 г. След този срок, ако сумата е върната, заемодателят дава в 3-дневен срок нотариално заверено съгласие за заличаване на ипотеката; а ако не е върната, същият има право да се удовлетвори от продажбата на ипотекираните имоти.
На същата дата, на която са сключени всички договори (18.05.2009г.), Ц. Е., К. С., „Алфа Транс КГ” ЕООД и К. С. С. са подписали документ, наречен „обратно писмо”, представен по делото от ищцата. В същия се съдържат изявления на лицата, че посочената в договора за заем сума от „61 100 евро” не е давана от Е. и не е получавана в заем от „Алфа Транс КГ” ЕООД на това основание. Дружеството е получило сумата 46 500 евро, представляваща „част от действителната продажна цена на апартамента, ведно с действителното възнаграждение за построяване на същия имот по договор за строителство от 18.05.2009 г.”, като остатъка от цената на довършителните работи – сумата от 11 610 евро трябва да се заплати при снабдяване с разрешение за ползване на сградата. Посочено е, че „за обезпечаване построяването в срок, вид и качество” на недвижимия имот, страните са изготвили и подписали договора за заем от 18.05.2009 г. и договора за ипотека по нот.акт № 82/2009 г., които са симулативни и не се желаят правните им последици. По-нататък в текста на обратния документ е записано, че договора за заем и договора за ипотека „се сключват с цел Ц. Е. Е. да бъде обезпечен за построяването в срок, вид и качество на гореописания закупен от него недвижим имот”.
Обсъждайки представените договори и като се е позовал решаващо на съдържанието на обратния документ, въззивният съд е формирал извод, че оспорените от ищцата договор за заем и договор за ипотека са привидни и поради това – нищожни. Независимо от изложените в исковата молба обстоятелства относно действителните правоотношения между страните и поетите от тях задължения във връзка с покупката, изграждането и довършването на обекта, съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване претенциите на ищцата за прогласяване нищожността на договорите за заем и ипотека като абсолютно симулативни. В мотивите си въззивният съд е посочил, че не е сезиран с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията, респ. за обявяване действителността на прикритата с привидните договори сделка, а същевременно и никой от ответниците, в т.ч. и ответникът Ц. Е., не е въвел в процеса насрещен иск или възражение за съществуването на прикрита сделка, която урежда отношенията. Поради това е прието, че действителните отношения не са предмет на спора и не следва да се установяват. Исковете по чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД са преценени за основателни и е прогласена нищожността на договорите за заем и за ипотека.
При дадения отговор на правния въпрос, обусловил касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон и подлежи на отмяна.
Приета е за основателна претенцията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за абсолютна симулация на оспорените договори, без оглед на данните за друго съглашение между страните, което се установява от признанията на ищцата, изложените в исковата молба обстоятелства и от събраните доказателства. Съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, възраженията и твърденията на страните, не е изяснил действителната им обща воля и намерение за сключване на договорите. Представеното по делото „обратно писмо” е разглеждано изолирано и само за себе си, без съдържанието и значението му да е тълкувано, съпоставено и анализирано във веригата договори по повод продажбата и строителството на процесния апартамент.
Заявеното в исковата молба искане за обявяване нищожността на договора за заем и ипотека като абсолютно симулативни е несъответно на твърдените от самата ищца обстоятелства, че двата договора са сключени, „за да се обезпечи изпълнението на задължението за построяване в срок, вид и качество” на апартамента, закупен от Цв.Е. по договора за продажба на право на строеж на недвижим имот по нотариален акт № 81/18.05.2009 г. и договора за строителство; както и че „действително платената” от Е. в този ден (18.05.2009 г.) продажна цена и цена на строителните работи не е вписаната в договорите (20 000 лв. по нот.акт №81/2009 г. и 11 610 евро за строителството), а е в размер на сумата 46 500 евро, представляваща „част от действителната цена” на продадения имот и строителните работи за изграждането и завършването му. Следователно, твърденията на ищцата са за поредица от уговорки и взаимоотношения, които разгледани в тяхната взаимовръзка, не могат да обусловят извод за абсолютна симулативност на атакуваните договори, доколкото е безспорно установено, че зад тях стоят други неоспорени, валидни правоотношения (за продажба и изработка, респ. строителство на апартамент), чието изпълнение, респ. вредите от неизпълнението, страните са целели и са се съгласили да бъде обезпечено по този начин. Същият е смисълът и съдържанието на изявленията и уговорките в представеното по делото „обратно писмо”. Ясно са изразени намерението и волята на страните, че договора за заем и ипотека „се сключват с цел Ц. Е. Е. да бъде обезпечен за построяването в срок, вид и качество на гореописания закупен от него недвижим имот”. От обстоятелството, че в обратното писмо страните са записали, че договорите за заем и ипотека са „абсолютно симулативни” и не желаят „да породят правни последици”, без да се обсъдят всички уговорки и съдържанието на документа в цялост, както и взаимовръзката му с всички останали договори, не може автоматично да се извежда извод за абсолютна симулативност на съглашенията, както е сторил въззивният съд.
В случая, и четирите договора (за продажба, строителство, заем и ипотека) са сключени в един ден и съдържат една и съща уговорка за срок на изпълнение на насрещните задължения на ответника „Алфа Транс КГ” ЕООД – 31.03.2010 г. По договора за продажба дружеството-продавач е поело задължение до 31.03.2010 г. да построи и въведе във владение на имота купувача Е. (вж. – т.3 и т.4 от нот.акт №81/2009 г.; при неизпълнение – продавачът дължи връщане на цената и неустойка в същия размер – т.5); същите задължения и в същия срок са уговорени и по договора за строителство (вж. – т.5, т.6 и т.7; в т.8 е уговорена неустойка за забавено изпълнение в тежест на строителя); по договора за заем и ипотека до посочената дата е уговорено връщането на сумата 60 100 евро (не както е посочено в обратното писмо – сумата „61 100 евро”), а след тази дата, че кредиторът ще има право да насочи изпълнението и да се удовлетвори за вземането си от продажбата на ипотекираните имоти (вж. – т.8 от договора за заем и т.4 от договора за ипотека). Следователно, разгледан в контекста на отношенията между страните, обратният документ разкрива както реално уговорената и платена цена за продадения имот, т.е. – симулативността на вписаните в нот.акт № 81/2009 г. продажна цена и стойност на строителството в договора за строителство; така и действителната воля на страните ответникът Е. да бъде обезпечен за действителния размер на вземането си по тези договори, при неизпълнение на поетите от продавача-строител задължения за построяване и завършване на обекта в срок до 31.03.2010 г. Неизпълнението на тези задължения в посочения срок (и впоследствие) е факт, който не е спорен между страните по делото. Не е спорно и обстоятелството, че през 2011 г., представяйки договора за заем като изпълнително основание, ответникът Е. е предприел действия за удовлетворяване на вземането си чрез принудително изпълнение (публична продан на ипотекираните имоти) по образуваното и висящо изп.д. № 20117910400119 по описа на ЧСИ Т.В. – рег.№791.
При тези установени по делото факти, постановявайки диспозитив за прогласяване нищожност на договорите за заем и ипотека като абсолютно симулативни, въззивният съд е постановил неправилно, несъответно на предмета на спора решение, което следва да бъде отменено. Иск (или възражение) за разкриване на действителните отношения по чл.17, ал.1 ЗЗД не е предявен, но това не означава, че установеното по спора във връзка с тези отношения е без значение за крайния резултат по делото. Приложението на правилото на чл.17, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, когато съдът не е сезиран с иск за разкриване на прикритото съглашение, не изисква да се установяват всички детайли на вътрешните отношения между страните и произнасяне с отделен диспозитив в решението, но това не означава, че съдебното решение не трябва да е съобразено с възникналите от действителната сделка последици, щом това се вмества в очертанията на спорния предмет. В рамките на спорния предмет, при извод, че симулацията не е абсолютна, а относителна и се установи, че страните са обвързани от действително прикрито съглашение, съдът прилага правилата му и тогава, когато установените в процеса обстоятелства са несъвместими с наведеното по чл.26, ал.2, пр. 5-то ЗЗД основание, което като краен резултат може да обуслови отхвърляне на иска за установяване на несъответна на действителните отношения привидност. Както се посочи по-горе в отговора на правния въпрос, специалната норма на чл.17, ал. 1 ЗЗД, разглеждана във връзка с чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, изисква съдебното решение да е съобразено с възникналите от действителната сделка последици, преценени спрямо основанието на иска, откъдето произтича и необходимостта ищецът да посочи каква привидност претендира – абсолютна или относителна.
В случая, безспорно се установява, че страните са обвързани от действително прикрито съглашение – споразумение кредиторът Е. да бъде обезпечен за вземането си по договорите за продажба и строителство чрез учредяване на ипотека върху имотите на ипотекарните длъжници, при неизпълнение на задълженията на ответника „Алфа Транс КГ” ЕООД за построяване на обекта (апартамент №9) и предаването му на купувача в завършен и годен за експлоатация вид в срок до 31.03.2010 г. Привидността на договора за заем произтича от основанието, на което дружеството дължи сумата 60 100 евро – договорът прикрива действителните уговорки между страните за договорената и реално заплатена от Е. продажна цена на бъдещия обект и цена на строителните работи; съответно с договора за ипотека се обезпечава паричното вземане на кредитора в посочения размер, произтичащо от неизпълнението на договорите за продажба и строителство, чиято изискуемост е настъпила след 31.03.2010 г. В този смисъл са и изявленията на страните (тълкувани съгласно чл.20 ЗЗД) в обратното писмо, че не се обезпечава даден от Е. „паричен заем”, а договорът за заем и ипотека „се сключват с цел Ц. Е. Е. да бъде обезпечен за построяването в срок, вид и качество на гореописания закупен от него недвижим имот”. Съдържанието на обратното писмо не разкрива привидност в намерението, целта и волята на страните действително да се гарантират правата на купувача във връзка с последиците от неизпълнението на задължението за построяване на бъдещия обект. Следователно, във вътрешните си отношения страните са обвързани с валидна обезпечителна сделка, оформена с два документа – договорите за заем и ипотека, която сделка, разглеждана не статично (само към датата на сключването й), а в динамиката на всички правоотношения и тяхното развитие, не обуславя извод за съзнателно постигнато съгласие за сключване договор, който въобще да не породи за страните своите правни последици. Сделката не противоречи на закона, не го заобикаля и е спазена формата за сключването й (нотариален акт – чл.167 ЗЗД).
С оглед на изложеното, атакуваните сделки не могат да бъдат обявени за нищожни като абсолютно симулативни, каквото е основанието на претенциите и искането на ищцата в исковата й молба. В заключение, недоказаното основание на иска за абсолютна привидност при установените и обсъдени по-горе обстоятелства обуславя касиране на въззивното решение и постановяване от касационната инстанция на друго решение по съществото на спора, с което претенциите да се отхвърлят. Не се установи страните да са симулирали учредяването на обезпечение чрез договорите за заем и ипотека в полза на Ц.Е. за вземане в размер на 60 100 евро, предмет на нот.акт № 82/2009 г., в който нотариален акт е обективиран действителен договор за обезпечение чрез учредяване на ипотека върху посочените недвижими имоти, гарантираща паричното вземане на кредитора в посочения размер, произтичащо от неизпълнението на задълженията на „Алфа Транс КГ” ЕООД да построи и предаде в завършен и годен за ползване вид жилищния обект, описан в нот.акт №81/2009 г. и в договора за строителство от 18.05.2009 г.
При този изход на спора, на касатора Ц. Е. следва да се присъдят разноските за производството, които разходи така, както са поискани от адв. М.З. в писмената й защита и в откритото съдебно заседание, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, възлизат общо на сумата 4 175.81 лева.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1828 от 13.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 6042/2017 г. по описа на Апелативен съд – София.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от К. Л. С., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. 1, ап. 8, срещу Ц. Е. Е., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], К. С. С., с – ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] „Алфа Транс КГ” ЕООД, ЕИК 131454906, със седалище и адрес на управление- гр.София, кв. „Красно село“, ул. „Нишава“ № 40, ет. 1, ап. 1, за признаване на установено на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД, че договор за заем от 18.05.2009 г., сключен между Ц. Е. Е. и „Алфа Транс КГ” ЕООД; и договор за учредяване на ипотека по нотариален акт № 82/18.05.2009 г., т. I, рег. №1426, нот. дело № 80/2009 г. по описа на нотариус В. А., рег. №…-НК, сключен между Ц. Е. Е., „Алфа транс КГ” ЕООД, К. Л. С. и К. С. С., са нищожни като абсолютно привидни.
ОСЪЖДА К. Л. С. да заплати на Ц. Е. Е. разноските за касационното производство в размер на сумата 4 175.81 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.