О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
София,8.09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 534 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “БТК” А. – Административен регион “З”, чрез повереника адв. Б от АК София, против решение № 443 от 17.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV-то “Д” отделение, с което е отменено решението от 14.03.2008 г. по гр.д. № 18094/2006 г. на Софийския районен съд, 70 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Т. П. от гр. С., срещу “БТК” А. – Административен регион “З”, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като исковете са уважени. Със същото решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на С. Т. П. със същото правно основание, предявени при условията на евентуалност против “БТК” А. и тези искове са оставени без разглеждане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и прилага решение № 412 от 10.06.2004 г. по гр.д. № 1396/2003 г. на І т.о. на ВКС и решение № 659 от 09.11.2007 г. по т.д. № 395/2007 г. на ТК на ВКС за които счита, че имат доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване. Изведен е процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и е от значение за изхода на спора, а именно валидността на постановеното съдебно решение по непредявен иск.
Ответниците по касационната жалба С. Т. П. от гр. С. и “БТК” А. , гр. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК не изразяват становище по касационната жалба и по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е редовна и допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. Като основание за допускане до касация се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обуславящ изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени две решения на ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Повдигнатият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за валидността на решението при произнасяне по непредявен иск, е от значение за решаване на трудовия спор с предмет – искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Във въззивното решение съдът е приел, че исковете са предявени при условията на евентуалност срещу двамата ответници и е разгледал исковете срещу ответника – касатор. Тъй като е уважил тези искове, е оставил без разглеждане исковете срещу втория ответник. По отношение на ищцата исковете са разгледани така, както са предявени и не е налице произнасяне по непредявен иск. Въззивното решение в частта му по отношение на втория ответник, доколкото то е неизгодно за ищцата, е могло да бъде обжалвано от нея, което не е сторено. От гледна точка на касатора това обстоятелство не е от значение за изхода на спора. Представените съдебни решения действително касаят случаи на произнасяне на съда по непредявени искове, като в решение № 412 от 10.06.2004 г. по гр.д. № 1396/2003 г. на І т.о. на ВКС е налице произнасяне по иск за вреди, а не по предявения иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Такъв е и случаят с решение № 659 от 09.11.2007 г. по т.д. № 395/2007 г. на ТК на ВКС относно размера на предявената искова претенция. В настоящият случай обжалваното решение не е в противоречие с цитираната практика на ВКС.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава основно с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Не следва по пътя на касационното обжалване да се поправят опущения на страната, допуснати от нея в предходните инстанции, състоящи се в несъбиране на изгодни за нея доказателства. В този смисъл въззивният съд не е разрешил изведения процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, в противоречие с представената съдебна практика. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 328, ал. 1 т. 4 КТ, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 443 от 17.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2204/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV-то “Д” отделение, по жалба вх. № 36504/20.12.2008 г. на “БТК” А. – Административен регион “З”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: