О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София, 4.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 459 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от община П., представлявана от кмета С. И. В. , чрез процесуалния представител младши юрисконсулт Т. Г. Г. , против решение № 603 от 16.10.2008 г., постановено по гр.д. № 664 по описа за 2008 г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 61 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 144/2008 г. на П. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. К. М. от гр. П., П. област, срещу община П., обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на уволнителна заповед № 25/11.12.2007 г., за възстановяване на заеманата длъжност “Г” и за заплащане на обезщетение в размер на 825 лв. за принудителна безработица за периода от 11.12.2007 г. до 07.02.2008 г. С обжалваното решение на въззивния съд уволнението е признато за незаконно и е отменено, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение за принудителна безработица в размер на 803,26 лв., като е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и прилага решение № 1* от 29.12.1999 г., постановено по гр.д. № 537/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение от 06.11.2007 г. по гр.д. № 380/2007 г. на І-ви възз. състав на ГО на ОС София, решение от 08.01.2008 г. по гр.д. № 681/2007 г. на САС, ГК, І-ви състав и решение от 18.12.2007 г. по гр.д. № 27/2007 г. на САС, ГК, І-ви състав, за които счита, че са относими във връзка със заявеното основание за допускане до касация. Не е изведен материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и е от значение за изхода на спора и който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба Д. К. М., чрез процесуалния си представител адв. А от АК – П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е редовна и допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е налице посоченото в уволнителната заповед основание на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не е налице промяна в изискването за образование за заеманата длъжност, а в настоящия случай е налице съкращение в щата. Приел е, че е извършена трансформация в резултат на приета нова организационно-функционална структура на общината с решение № 7 от 30.11.2007 г. на общинския съвет на старата длъжност в нова с нови трудови функции, различаващи се значително от тези на заличената длъжност.
Соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предполага наличето на въпрос, решен от въззивния съд, по който е налице противоречива практика на съдилищата. Такъв въпрос не е изведен от жалбоподателя, но от съдържанието на касационната жалба могат да бъдат изведени следните два въпроса – подлежи ли на съдебен контрол промяната в изискването за образование, въведено от работодателя и налице ли е съкращаване на щата при трансформация на една длъжност в друга, като при новата длъжност към досегашните трудови функции се прибавят нови такива.
С обжалваното решение въззивният съд не е осъществил съдебен контрол върху правото на работодателя да изменя едностранно изискванията за образование за заеманата длъжност. В този смисъл постановеното от него решение не е в противоречие с представените съдебни решения, които касаят различни случаи и различни основания за атакуване на уволнителните заповеди. Въззивният съд действително се е произнесъл по втория материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора, а именно налице ли е съкращаване на щата при трансформация на една длъжност в друга, като при новата длъжност към досегашните трудови функции се прибавят нови такива. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика при решаването на този въпрос, поради което не може да се обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата деловодните разноски за настоящото производство в размер на 240 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 603 от 16.10.2008 г., постановено по гр.д. № 664 по описа за 2008 г. на П. окръжен съд по касационна жалба вх. № 3* от 26.11.2008 г. на община П..
ОСЪЖДА община П., представлявана от кмета С. И. В. да заплати на Д. К. М. от гр. П. направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 240/двеста и четиридесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: