О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 21 февруари 2019 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ДОБРЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 50/2018 г. по описа на ВКС, 5-членен състав и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 63, ал. 9 от Закона за съдебната власт и чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по повод определение № 3816 от 02.04.2017 г. по гр.д. № 4444/2018 г. Районен съд – Варна, с което е повдигната препирня за подсъдност между Районен съд – Варна и Върховен административен съд относно това кой съд е компетентен да разгледа предявените от К. С. Р. искове срещу Министерство на правосъдието и Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” за установяване на дискриминационно третиране на ищеца от администрацията на Затвора Варна спрямо други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в Софийски централен затвор, за осъждане на ответниците да преустановят нарушението и да се въздържат в бъдеще от по – нататъшни нарушение, и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяното дискриминационно отношение.
Установява се по делото, че претенциите са били предявени за разглеждане пред Административен съд – Варна. С решение № 2477 от 07.12.20016 г. по адм.д. № 246/2016 г. Варненският административен съд е отхвърлил исковете. С решение № 3409 от 19.03.2018 г. по адм.д. № 1205/2017 г. на Върховия административен съд това решение е обезсилено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна. Прието е, че предявените искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от Закона за защита от дискриминация. Тъй като ищецът не се е възползвал от възможността да сезира Комисията за защита от дискриминация и няма издаден акт на Комисията за установяване факта на дискриминацията, компетентен да се произнесе по обективно съединените искове е районният съд.
С определение № 60 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 50/2018 г. по описа на ВКС, 5 – чл. състав, производството по делото е спряно на основание чл. 292, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 144 АПК, до приемане на Тълкувателно постановление по т.д. № 1/2016 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по въпроси, касаещи подсъдността на делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация, както и подсъдността на образуваните дела по искове с правна квалификация по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация с оглед т. 4 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
По делото е прието Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по т.д. № 1/2016 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството.
По посочените въпроси с тълкувателното постановление е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71 ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд, като Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т. 4 е обявено за изгубило актуалност. В мотивите към тълкувателното постановление е разяснено, че разпоредбата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Прието е, че разпоредбата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация не е в противоречие с чл. 74 от същия закон, тъй като последната и по двете алинеи е приложима само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация.
С оглед на така даденото разрешение в Тълкувателното постановление № 1/16.01.2019 г. по т.д. № 1/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, съставът на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявените от К. С. Р. срещу Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ искове с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация е Районен съд – Варна.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 50/2018 г. по описа на ВКС, 5-членен състав.
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените от К. С. Р. срещу Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ искове с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация е Районен съд – Варна.
Изпраща делото на Районен съд – Варна по подсъдност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
3/
4/