О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306
София, 04.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: OЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 2722/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на Д. И. М. от [населено място] чрез адв. Ж. Д. против определение от 18.04.2017 г. на Окръжен съд , [населено място] , постановено по въз. гр.д. № 969/2016 г. , с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение №64/27.02.2017 г. по въз. гр.д. №96982016 г. в частта за присъдените в полза на Г. Н. Н. разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се правят оплаквания , че съдът неправилно е оставил без уважение молбата на Д. М. по чл. 248 ГПК като не е съобразил, че става въпрос за спорна съдебна администрация и разноските следва да останат за страните така, както са направени, както е прието от първата инстанция.Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на ново определение, с което да се отмени Решение №64/27.02.2017 г. по въз. гр.д. №969/2016 г. в частта му за разноските, с която частната жалбоподателка е осъдена да заплати на Г. Н. Н. сумата в размер на 300 лв. , представляваща
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Ответникът по частната жалба Г. Н. Н. , чрез адв. Н. Н. от ВТАС , оспорва частната жалба. Счита, че определението е правилно. Застъпва становище, че правилото в производствата по спорна съдебна администрация, разноските да остават така както са направени от страните, се отнася само за производството пред първата инстанция .Моли определението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалбата е подадена в законоустановения срок , от страна, която има право интерес от обжалване и срещу съдебен акт – определение, което подлежи на обжалване по чл. 274,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество , частната жалба е неоснователна:Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 127,ал.2 предявени от Д. И. срещу Г. Н. Н. за предоставяне упражняване на родителските права върху малолетното дете В. Г. Н. , за определяне режим на лични отношения на ответника с детето , както и за присъждане на издръжка .С постановеното от първата инстанция решение съдът е определил местоживеенето на малолетното дете ,предоставил родителските права върху него на ищцата, определил е режим на лични отношения на ответника и го е осъдил да заплаща по 150 лв. месечна издръжка. Съдът е отхвърлил искането на ищцата за заплащане на направените в производството от нея разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение . Застъпил е становище, че в производството по чл. 127,ал.2 СК общото правило за присъждане на разноски съобразно с изхода на спора не важи, доколкото същото съставлява спорна съдебна администрация.Съдебното решение следва да е съобразено с най- добрия интерес на детето , затова в първоинстанцинното производство всяка от страните следва да понесе разноските , които е направила , независимо от изхода на спора. В тази насока се позовава на Определение № 385/25.08.2015г. по гр.д. № №3423/2015 г. на ВКС, І г.о. Това становище на съда е възпроизведено и в определение №1976/15.11.2016 по делото , постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските . Първоинстанционното решение в частта досежно определения режим на лични отношения на ответника с детето и в частта за издръжката , както определението по чл. 248 ГПК – № 1976/15.11.2016 г., е обжалвано пред въззивната инстанция . С решение от 27.02.2017 г. по в. гр.д. №969/2016 г. решението в обжалваните части е потвърдено.Потвърдено е и определение № 1976/15.11.2016 г. и Д. М. е осъдена да заплати на Г. Н. Н. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. С молба по чл. 248 ГПК ищцата Д. М. е поискала решението в тази част да бъде изменено, като се остави без уважение искането на ответника Г. Н. за присъждане на разноски. С определение от 18.04.2017 г. по въззивното дело, молбата на Д. М. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Това определение е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. Като краен резултат определението е правилно и следва да бъде оставено в сила, но по други съображения. Неправилно въззивният съд е приел, че режимът за присъждане на разноски в производствата по спорна съдебна администрация по чл. 127,ал.2 СК , е различен за първата и въззивната инстанция, а именно пред първата инстанция разноските остават за страните така, както са ги направили, а при обжалване важат общите правила на чл. 78 ГПК.Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции./ виж Определение №18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. №3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС./Няма причина и не може да бъде обосновано становището, че режимът за присъждане на разноски в това производство следва да е различен за различните инстанции . В този смисъл настоящият състав на ВКС не споделя становището застъпено в цитираното определение №385/25.08.2015 г. по ч. гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, І-во г.о. Същевременно следва да се посочи и това, че характер на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне на родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на другия родител с малолетното дете , но не и това по иска за присъждане на издръжка , какъвто в случая е предявен. / виж „Българско гражданско процесуално право” , девето преработено и допълнено издание , изд. „С.” пар.122 „Брачен процес”, стр. 702-703/.
По тези съображения, въззивният съд правилно, в съответствие с правилото на чл. 78,ал.3 ГПК , е присъдил разноски в полза на ответника доколкото въззивната жалба на ищцата не е била уважена. Същевременно решението на първата инстанция в частта за разноските , е влязло в сила и не може да бъде пререшавано, като такова искане пред настоящата инстанция не се и прави.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 18.04.2017 г. на Окръжен съд , [населено място] , постановено по въз. гр.д. № 969/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: