О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
ГР. София, 8 януари 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.12.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3235/18 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр.с чл.280 и чл.295 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №434/17 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлено мотивираното искане на КОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД, отм. – за отнемане в полза на държавата, на осн. чл.4, ал.1 и ал.2, вр. с чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./, на посоченото в решението имущество от Б. Т. / като лице по чл.3 от ЗОПДИППД, отм./ и К. К. / негова съпруга за периода 1993-2009 г./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитираната практика на ВКС правните въпроси от предмета на делото: Следва ли при определяне на стойността на придобитото имущество да се извършва приравняване в минимални работни заплати / МРЗ/?; Следва ли да се определи стойността на имуществото в МРЗ, когато в проверявания период е извършена деноминация на лева, като в този случай значителна ли е стойността на придобитото имущество, което е над 400 МРЗ/ или 60 000 лв., съгл. пар.1,т.2 от ЗОПДИППД,отм., според пояснението към въпроса / за целия проверяван период?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за уважаване на исковете и вместо него е постановил ново, за отхвърлянето им. Приел е, че макар първият ответник Б. Т. да е осъден с влязла в сила присъда за престъпления по чл.354а и чл.242 НК, които са посочени в чл.3, т.14 и 21 от ЗОПДИППД, не е налице втората предпоставка за уважаване на мотивираното искане на КОНПИ – лицето да е придобило имущество на значителна стойност по см. на пар.1,т.2 от закона или над 60 000 лв. Реалната пазарна стойност на придобитото от Б. Т. и съпругата му К. К. през проверявания период имущество възлиза на 17 900 лв., формирана като сбор от реалната пазарна цена към момента на придобиване на процесния актив, установена с помощта на експертни заключения. В мотивираното искане ищецът също е посочил, че придобитото до 5.07.99 г. / когато е извършена деноминация на лева/ имущество на ответниците е в размер на 15 392 330 недоминирани лева, а на придобитото след тази дата имущество -12 540 лв., т.е. сборът от пазарната стойност на придобитите от ответниците недвижими имоти, движими вещи и парични влогове е значително по-ниска от 60 000 лв.
При формиране на тези изводи въззивният съд не е съобразил докрай цитираната при допускане на обжалването при първото касационно разглеждане на делото /по гр.д. №3890/16 г. на четвърто г.о. на ВКС/ и сега практика на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №463/10 г. на трето г.о. Там е посочено, че при наличие на инфлационни процеси / както е и в случая/ способът на съотнасяне на имуществото към МРЗ за проверявания период е средство за извършване на реална преценка относно стойността на придобитото през изследвания период имущество, респ. за преценка дали същото е на значителна стойност по см. на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД, отм. Това разбиране е трайно утвърдено в практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1268/11 г. на трето г.о., р.по гр.д. №848/11 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1397/14 г. и по гр.д. №952/09 г. на четвърто г.о.В последното е прието, че по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД имущество на значителна стойност е налице, когато е на стойност над 60 000 лв. Към момента на влизане в сила на закона тази стойност се е равнявала на 400 минимални работни заплати за страната. Със съпоставяне на приходите и разходите на ответниците, съотнесени към МРЗ за съответния период, и въз основа на констатираната отрицателна/ в полза на разходите/ разлика е решен по същество и спорът по цитиранато от касатора р.по гр.д. №1324/12 г. на четвърто г.о.
Поради изложеното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн.чл.280, ал.1,т.1 ГПК по втория от поставените от касатора въпроси, свързан със значителната стойност на придобитото имущество по см. на пар.1 от ДР на ЗОПДИППД, отм., при извършена в проверявания период деноминация на лева.
Обжалване на въззивното решение следва да се допусне и за проверка на допустимостта му / за която ВКС следи и служебно на осн. чл.280, ал.2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/, с оглед срока на проверката по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД, отм. В случая окончателното определение с одобреното споразумение по нохд, с което ответникът Б. Т. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.3 от ЗОПДИППД, е постъпило в комисията по този закон на 7.08.06 г., а решението по чл.13, ал.1 ЗОПДИППД е взето на 29.05.13 г. Исковата молба е заведена на 7.12.13 г. Пред ОСГК на ВКС е образувано тълк.дело №1/18 г. по имащия значение за допустимостта и на настоящото производство правен въпрос: Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП(отм.), чл. 74 ЗОДНПИ(отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?
В обобщение, обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по поставения от касатора въпрос и служебно, за проверка на допустимостта му на осн. чл.280, ал.2 ГПК, като във връзка с второто от основанията за допускане на обжалването производството по делото на ВКС се спре на осн. чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №1/18 г. на ОСГК на ВКС.
Затова ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №434/17 г. от 20.06.18 г.
СПИРА производството по гр.д. №3235/18 г. на ВКС, трето г.о. до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №1/18 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: