5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
ГР. София, 18 март 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.02.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
М. ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №279/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Прокуратура на РБ и на Д. Ц. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №6765/16 г./ първоначално и за поправка на ОФГ/ и по допускане на обжалването.С обжалваното въззивно решение е уважен до размер на 6 000 лв. предявеният от Д. Ц. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ / ред. ДВ бр.38/12 г./ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.202, ал.2,т.1, вр.с ал.1,т.1, вр. с чл.311, ал.1,т.1 и чл.26, ал.1 и чл.2, ал.2 НК, ведно със законната лихва от 8.04.09 г. Уважен е до размер на 200 лв. и предявеният между същите страни и на същото основание иск за обезщетяване на имуществени вреди / разходи за транспорт/ от незаконното обвинение. В частта до пълния предявен размер от съответно 25 000 лв. и 1928 лв. исковете са отхвърлени. Отхвърлени са и предявените от Д. Ц. срещу Прокуратура на РБ искове по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ /ред. ДВ бр.38/12 г./ за обезщетяване на имуществени вреди от посоченото незаконно обвинение, както следва: За сумата 21797 лв., представляваща внесени от ищцата в полза на „ДЗИ” АД – клон Л. и „ДЗИ Общо застраховане” АД, [населено място] суми по обвинението в длъжностно присвояване, и за сумата 25 000 лв., представляваща част от дължимата мораторна лихва върху посочената главница; За сумата 17 330 лв., представляваща разлика между продажната цена на продадения от ищцата недвижим имот и действителната му пазарна стойност, и за сумата от 21776 лв. – мораторна лихва върху тази главница; За сумата 25 000 лв. – представляваща разходи за наем на жилище за посочения период; За сумата 5359 лв., представляваща пропуснати ползи от трудово възнаграждение за посочения период, и за сумата 5 562 лв. – мораторна лихва върху тази главница.
І. Ищцата Д. Ц. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение / с изключение на частта му по иска за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи транспортни разходи, с цена под 5 000 лв./ и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът – ищца се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивният съд е разрешил в противоречие с ППВС №4/68 г. значимия за спора правен въпрос: Как се прилага критерият за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? Според касаторката размерът на това обезщетение в случая е необосновано занижен и не съответства на критерия за справедливост.
Касаторката намира, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е правният въпрос: Налице ли е причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата имуществени вреди по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ / в посочената редакция/ и незаконното обвинение, доколкото постановената по същото осъдителна присъда е отменена по реда на възобновяване на наказателното производство, и докъде се простира логиката на причинно- следствената връзка между незаконно обвинение и претърпени вреди? Във връзка с въпроса са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в частта по отхвърлените изцяло исковете за обезщетяване на имуществени вреди.
Останалите два поставени в контекста на това основание правни въпроса/ трето и четвърто в изложението към първата жалба и трето в изложението към жалбата срещу решението за поправка на ОФГ от 12.06.18 г./ се отнасят до неподлежащата на обжалване част от въззивното решение и до отстраненото с поправката на ОФГ противоречие в него, и не следва да бъдат обсъждани.
Сочените от касатора – ищца основания за допускане на обжалването не се установяват: В съответствие с указаното в ППВС№4/68 г. въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди след като е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на случая – продължителността и интензивността на понесените от ищцата страдания във връзка с обвинението в тежко престъпление, повдигнато с постановление от 13.12.02 г., по което е оправдана с вл. в сила на 29.08.08 г. присъда. Прието е, че то се е отразило неблагоприятно на ищцата, която се затворила в себе си и преживяла значим социален / вкл. семеен/ дискомфорт и изолация. Отчетени са тежестта на обвинението, взетата мярка за процесуална принуда „подписка”, както и първоначалното осъждане на ищцата по част от обвиненията с вл. в сила присъда, отменена впоследствие по реда на възобновяване на производството. Въззивният съд е приел, че нанесените морални вреди не са причинени само от акта за начет, съставен на ищцата след вътрешна финансова ревизия, но и от воденото наказателно преследване и подлежат на обезщетяване на осн. чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ. Поради изложеното не се установява соченото от касатора осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди съответства на указаното в ППВС №4/68 г. и на посочената от въззивния съд практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Вторият от поставените въпроси се отнася до изводи на въззивния съд по фактите и засяга съществото на спора. Затова не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Не се установяват и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Във връзка с това основание касаторката се позовава на неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на решението /касационно осн. по чл.281,т.3 ГПК/, по исковете за обезщетяване на имуществени вреди. В ТР №1/19.02.10 г. е прието, че осн. по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. Освен това в практиката на ВКС е разяснено, че имуществената, дисциплинарната и наказателната отговорност са с различно основание, цел и насоченост и се прилагат независимо една от друга / арг. от чл.186 КТ/. Затова реализирането на първата и втората отговорности / в случая/ опровергава твърдението на ищцата за пряка причинна връзка на претендираните имуществени вреди /претърпяна загуба и пропусната полза/ с наказателното преследване. В този см. р. по гр.д. №2723/17 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1405/11 г. на трето г.о. на ВКС.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение по жалбата на касатора – ищца.
ІІ. Ответникът по иска Прокуратура на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен искът за обезщетяване на неимуществени вреди. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя като значим за спора и разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – ТР №3/05 г., т.11 и ТР №1/01 г. т.19, правният въпрос: Следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди? Във връзка с въпроса намира, че въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка на вредите с наказателното преследване и не е преценил какви конкретно неимуществени вреди са настъпили за ищцата като пряк резултат от незаконното обвинение.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: При уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди въззивният съд е изложил подробни мотиви за вида, изражението и причинната им връзка с незаконното обвинение. Обсъдил е тежестта на повдигнатото на ищцата обвинение, продължителността на наказателното производство, първоначалното осъждане на ищцата с влязла в сила присъда по част от обвиненията и оправдаването й след възобновяване на наказателното производство, установените негативни емоции и преживявания на ищцата и отражението на незаконното обвинение върху личността и социалната й реализация. Така е достигнал до извода, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди не само във връзка с установените при финансовата ревизия липси и уволнението й от работа, но и във връзка с наказателното преследване. Тези вреди са обезщетени на осн. чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ, в съответствие с цитираната от касатора и в решението на въззивния съд практика на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение и по двете жалби, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на осн. чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на Д. Ц. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №6765/16 г. от 18.05.17 г. / с допуснати поправки на ОФГ с решения от 12.10.17 г. и 12.06.18 г./ в частта по иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ, ред. ДВ бр.№38/12 г., за обезщетяване на имуществени вреди от транспортни разходи с цена 1928 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в останалата му част, по жалбите на Д. Ц. и Прокуратура на РБ.
Определението само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: