О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр.София, 09.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 3440 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 20111/28.11.2017 г. на Н. М. Н., представляван от адв. Н. Х. М., срещу определение № 3429/23.10.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 3836/2016 г. по описа на Апелативен съд – С., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на нередовностите по частна касационна жалба с вх. № 15136/25.10.2016 г. срещу определение № 3332/05.10.2016 г., постановено по същото дело по описа на САС.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за нищожен, като постановен от незаконен съдебен състав, недопустим и неправилен, поради което желае да бъде отменен. Позовава се на нарушения на чл.6, ал.1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 от Х. за основните права в ЕС, довели до невъзможност за упражняване на правото му на ефикасни средства за защита. Прави искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в което да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, които да установят здравословното състояние на жалбоподателя в периода, съвпадащ със срока за отстраняване на нередовности по частна касационна жалба с вх. № 15136/25.10.2016 г.; обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателя адв.Н. М. не е имала представителна власт в същия период; че разпореждането от 29.11.2016 г., с което частна касационна жалба с вх. № 15136/25.10.2016 г. е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите по нея е откраднато, след като препис от него е връчен на адв. М.. Твърди се, че пълномощията на адвокат М. са оттеглени, считано от 08.08.2017г. Поддържа се и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда в Л. по формулирани единадесет въпроса за тълкуване на чл. 47 ХОПЕС.
Ответниците по частната жалба М. Й. К., А. С. Л., П. М. С., И. Д. Т., С. Р. Р., А. Х. А., Т. М. Р., ЗК А.- 93, К. А. М. и Л. А. Н., представлявани от адв. И. М., са подали писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на подадената частна жалба.
Ответната страна по частната жалба Държавата чрез Министъра на финансите, представлявана от юрисконсулт Д. К., в писмен отговор поддържа становище, че атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да се потвърди.
Останалите ответници по частната жалба К. Н. К., С. С. Х. и Областна дирекция на МВР- С. в срока по чл. 276, ал.1 ГПК не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежнa странa и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
С обжалваното определение САС е приел, че пропускането на срока за отстраняване на нередовностите по частна касационна жалба с вх. № 15136/ 25.10.2016 г. от жалбоподателя не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които да стоят извън волята на страната, или на нейния пълномощник и да не са могли да бъдат преодоляни при полагане на дължимата грижа. Посочено е, че е останало недоказано твърдението на страната за наличие на такива непредвидени обстоятелства, направили невъзможно спазването на дадения срок. По делото не е бил представен оригиналът на болничен лист № Е20153074040 от 08.12.2016г., съгласно който на жалбоподателя е бил предписан режим на лечение „домашен, на легло” за 14 дни от 09.12.2016г. до 22.12.2016г., поради което на основание чл. 183 ГПК документът е изключен от доказателствата. Съдът е счел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал. 2 ГПК и предвид липсата на данни процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат М., да е била възпрепятствана да изпълни дадените с разпореждане от 29.11.2016 г. указания за отстраняване на нередовностите по частната касационна жалба. По тези съображения е направен извод за неоснователност на молбата за възстановяване на пропуснат срок и същата е оставена без уважение.
Определението е правилно. Възражението за нищожност на обжалвания акт поради постановяването му от незаконен състав, който не отговаря на критериите за независим, безпристрастен и справедлив съд по смисъла на чл.6, ал. 1 ЕКЗПЧ е недоказано, а възражението за недопустимост не е аргументирано. В съответствие със създадената практика на ВКС по приложението на чл.64, ал.2 ГПК, САС е приел, че когато страната е упълномощила свой процесуален представител в производството, в което се е стигнало до пропускане на установен от закона преклузивен срок, за да бъде възстановен последният, следва да са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК както за жалбоподателя, така и за упълномощения му представител. В конкретния случай не е доказано, че по отношение на жалбоподателя е налице внезапно и неочаквано възникнало препятствие, което обективно не му е позволило да предприеме съответното процесуално действие – да изпълни указания за отстраняване на нередовности на подадена от него частна касационна жалба, нито са представени доказателства за наличие на такова обстоятелство по отношение на процесуалния представител. Съгласно разпоредбата на чл.35 ГПК оттеглянето на пълномощно е валидно само след уведомяване на съда за това действие. Наведеното едва с настоящата частна жалба твърдение за оттегляне на пълномощията на адв. М., считано от 08.08.2017г., не може да бъде съобразено, защото последиците му настъпват след уведомяване на компетентния съд, а в случая подобно уведомяване до съда, постановил обжалвания съдебен акт, не е налице. Твърденията на жалбоподателя досежно извършена кражба на съдебни книжа също не могат да бъдат обсъждани, тъй като не са изложени в молбата за възстановяване на пропуснат срок, в която съгласно чл.65, ал.1, т. 1 ГПК следва да бъдат посочени всички обстоятелства, довели до пропускане на срока, чието възстановяване се иска, а не за първи път същите да се релевират в частната жалба срещу постановеното определение, след произнасянето на решаващия съд.
При постановяване на акта си съдът не е допуснал нарушения на чл. 6 ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС. Жалбоподателят е упражнил правото си да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства. Следва да се посочи, че това право не е абсолютно и допуска разумни ограничения, когато се преследва легитимна цел и ограниченията са пропорционални на целта. Осигурена е възможност страната да заяви и докаже твърденията си, последните са обсъдени от съда и произнасянето му е при зачитане и спазване на принципа на равнопоставеност на страните.
Направеното искане да се разгледа в открито съдебно заседание частната жалба, тъй като според жалбоподателя не са събрани всички необходими доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 ГПК, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.278, ал.1, изр.1 ГПК законодателят е посочил изрично, че частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание, освен когато съдът прецени, че се налага провеждане на открито заседание. В конкретния случай това не е необходимо – съображенията и доводите на жалбоподателя и на неговия процесуален представител са подробно изложени в частната му жалба, а разпит на свидетели за обстоятелства, които страната трябва да докаже с надлежен писмен документ, е недопустимо. Неоснователно е и направеното в жалбата искане за отправяне на преюдициално запитване, тъй като тълкуването и прилагането на процесуални норми е въпрос на националния правен ред на всяка държава от ЕС и не е от компетентността на С.. Нито разглежданият случай, нито формулираните от жалбоподателя въпроси, имат връзка, респ. обосновават необходимост от тълкуване на норми от общностното право, за да са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3429/23.10.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 3836/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.