О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
ГР. София, 18.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.05.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №724/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. М. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7330/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлени предявените от касатора срещу Застрахователна компания [фирма] – [населено място] по реда на чл.422 ГПК установителни искове с пр. осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – за сумата от 12 300 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по сключения между страните договор за възлагане на управлението на ответното дружество, за периода 1.07.14 г. – 22.10.14 г. и чл.86 ЗЗД – за сумата от 684 лв., мораторна лихва върху посочената главница, за периода от 4.12.14 г. до 21.06.15 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е недопустима поради следното: Широко застъпена и преобладаваща е формираната от състави на ВКС съдебна практика, в която се приема, че спор, основан на договор за управление – чл. 244, ал. 7 ТЗ / за АД /, респ. чл. 141, ал. 7 ТЗ / за О. / – предпоставя търговски характер на делото . В този смисъл са опр. по ч.т.д. №275/18 г. на първо т.о. на ВКС и цитираните в него: опр. № 140 по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., опр. № 714 по ч. т. д. № 646/2011 г. на I т. о., опр. № 202 по т. д. № 178/2012 г. на I т. о., опр. № 670 по ч. т. д. № 3511/2013 г. на I т. о., опр. № 361 по ч. т. д. № 3470/2014 г. на II т. о., опр. № 103 по т. д. № 2599/2014 г. на I т. о., опр. № 299 по т. д. № 3016/2015 г. на I т. о. на ВКС и др. . Съображенията за това са следните: Понятието “ търговско дело “ не е дефинирано в закона, но в практиката на ВКС се приема, че неговото съдържание не се изчерпва нито с делата, имащи за предмет търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ, нито с визираните в чл. 365 ГПК търговски спорове. Търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с участие на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от обективното търговско право отношения. При предмет на спора – вземане по договор за възлагане на управление, сключен за целите на извършваната от търговското дружество – ответник търговска дейност, търговското качество на ответника и целта на договора, а не приложението на разпоредбите на гражданския закон относно правилата на договора за поръчка, са определящи за търговския характер на делото. Изпълнението на договора се подчинява на правила за управление на търговеца, залегнали именно в ТЗ, поради което споровете във връзка с изпълнението на този договор също предпоставят търговски характер на делото.
Аналогично становище е застъпено и в по-старата практика на ВКС – напр. опр. по гр.д. №341/05 г. на второ т.о. на ВКС.
Поради изложеното, макар настоящото дело формално да е образувано пред ГК на ВКС, то е търговско по см. на чл.280, ал.3 ГПК. Видът на образуваното пред първата, въззивна и касационна инстанция дело не е определящ – опр. по ч. т.д. №3511/13 г. на първо т.о. на ВКС.
Постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК, защото цената на исковете е под 20 000 лв. Касационната жалба следва да остане без разглеждане и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №7330/17 г. от 12.10.17 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: