Определение №679 от 16.10.2018 по гр. дело №1376/1376 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
ГР. София, 16.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.09.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1376/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от ОП Пазарджик, срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №719/17 г. в осъдителната му част и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен до размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.16 г., предявеният от П. К. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение / при прекратено поради недоказаността му досъдебно производство/ в престъпление по чл.210, ал.1,т.5, вр. с чл.209, ал.1 НК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. и цитираните решения по чл.290 ГПК, по въпроса за обезщетяване на претърпените морални вреди по справедливост. Съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за размера на обезвредата – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, и изложи мотиви за значението на всяко едно от конкретните обстоятелства на случая. Според касатора въззивното решение е и недопустимо / чл.280, ал.2 ГПК/ в частта за присъдената върху главницата законна лихва, тъй като в исковата молба лихва се претендира само върху обезщетението за имуществени вреди.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е обосновал размерът на обезщетението за неимуществени вреди с продължителността на наказателното преследване, като в съответствие с цитираната в мотивите практика по чл.290 ГПК са отчетени всички действия във връзка с образуваното срещу ищеца наказателно производство, характерът и тежестта на повдигнатото обвинение и установените интензивни при ищеца – като чувствителен, интравертен, самокритичен и неосъждан човек- негативни психични изживявания /страх, тревога,чувство за потиснатост и малоценност, социално унижение и пр./. Те довели до трайна промяна в поведението му с отрицателно отражение върху личния му живот / отчужденост от близки и приятели/, професионалната му реализация/ нарушени бизнес отношения с търговски партньори поради характера на обвинението/ и засягане на здравето му/главоболие,треперене на крайниците, коремен дискомфорт/ вследствие на преживения стрес.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви за значението на повдигнатото обвинение в тежко умишлено престъпление от общ характер / наказателно- правна измама в големи размери/, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на близо десет минимални работни заплати, стресовото състояние на ищеца, изразяващо се в пълен емоционален срив и негативни изживявания за продължителен период от време, с траен отпечатък върху личния живот и професионалната му дейност. При определяне на размера на обезщетението имплицитно са отчетени и икономическите условия на живот, както и покупателната стойност на парите – определеният размер съответства на обществените очаквания в подобни случаи.
Затова не се установява противоречие между въззивното решение и цитираните в изложението на касатора решения по чл.290 ГПК – във всички тях размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с отчитане на указаното в ППВС №4/68 г., р.ІІ, че справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая. Те са установени и подробно обсъдени от въззивния съд в обжалваното решение.
Не се установява и твърдяната от касатора вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо в частта за законната лихва – в исковата молба, на л.5, лихвата се претендира върху цялата главница, формирана според изложеното от ищеца от обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. №719/17 г. от 12.12.17 г. в частта, с която искът е уважен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top