1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.София, 12.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1363 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б., представляван от адв. П. Ш., срещу въззивно определение № 361/23.10.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 319/2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 903/14.05.2018г. по гр.д. № 701/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт съдът е прекратил и е разпоредил да се изпрати по подсъдност на Административен съд – София-град производството по предявените от жалбоподателя срещу Агенция по вписванията – [населено място] искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 3750751,31 лева за причинени на ищеца имуществени вреди и в размер на 5000 000 лева – за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразни актове и действия на служители на Агенция по вписванията.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е недопустимо, неправилно и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1/допустима ли е искова претенция за имуществени и неимуществени вреди срещу държавен орган да бъде разгледана от гражданския съд; 2/ по общия ред, предвиден в ЗЗД, или по специалния ред, предвиден в ЗОДОВ, следва да се разгледа претенция на гражданин срещу Агенция по вписванията и срещу незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител; 3/ дейността, която извършва Агенция по вписванията, има ли изцяло административен характер.
Касационната частна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното определение съдът е приел, че исковата претенция се основава на твърдения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, причинени от действия на служители на АВ, издали невярна справка по личната му партида в Агенция по вписванията, в отговор на отправено искане от Софийския апелативен съд във връзка с образуваното възз. ч.гр.д. № 5271/2017 г. по описа на САС. Съдът е приел, че правната квалификация на исковете срещу Агенция по вписванията – [населено място] е по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като претенциите на ищеца са за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от неправомерни действия на служителите на Агенцията по вписванията. Посочено е, че съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ тези искове подлежат на разглеждане по реда на АПК, а не по общия процесуален ред по ГПК. Изложени са мотиви, че издаването на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника за вписванията справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията е по съществото си административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „а” от ДР на Закона за администрацията. Съобразен е статутът на Агенцията по вписванията, която е изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието и съгласно чл.54, ал.1 ЗА извършва административно обслужване на физически и юридически лица, както и изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. Съдът се е позовал на практиката на петчленни смесени състави на ВКС и ВАС, формирана по реда на 135, ал. 4 АПК по спорове за подсъдност между общите и административните съдилища (определение № 30/28.10.2016 г. по гр.д. № 17/2016 г. по описа на ВКС и определение № 61/05.10.2017 г. по адм.д. № 45/2017 г. по описа на ВАС), съгласно които дейността на служителите на Агенцията по вписванията по издаване на справки и удостоверения по чл.42 и сл. от Правилника за вписванията се явява административна дейност, поради което исковете за вреди, причинени в изпълнение на тази дейност, са с правна квалификация чл. 1 ЗОДОВ и са подведомствени на административните съдилища.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.
Първият въпрос в изложението няма характеристиката на правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда в обжалвания акт. По отношение на него не е осъществена общата предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросът е абстрактно, общо теоретично зададен и без връзка със спора.
Вторият въпрос в изложението на касатора, касаещ реда за разглеждане на искове за вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на служители на Агенция по вписванията, е правно релевантен, но не обуславя селектирането на жалбата. Обсъждайки заявените от ищеца обстоятелства, на които се основават исковете, съдът е съобразил точния смисъл на приложимите норми и създадената практика на ВКС и ВАС, която се споделя от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 49 от ПВ изрично предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснати неточности в издаваните удостоверения и преписи. В този смисъл, правилно е посоченото от съда, че в конкретния случай редът за обезщетяване на вредите, за които се твърди, че са произтекли от неправомерни действия на длъжностни лица при АВ, издали въпросната справка за притежаваните от ищеца имоти, е този по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като се касае за административна по своя характер дейност, регламентирана в чл.42 ПВ. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че по своя статут Агенцията по вписванията представлява изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, чиито правомощия по административно обслужване на физически и юридически лица са регламентирани чл.54, ал.1 от Закона за администрацията.
Формулираното във втория въпрос питане за правната квалификация на иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител не е относимо, тъй като предмет на делото е иск за вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на служители на Агенция по вписванията, а не на ЧСИ. Не е обуславящ за правния спор и последният въпрос в изложението на касатора, доколкото решаващите изводи на съда са основани на конкретните за случая обстоятелства и с оглед на твърдяното от ищеца неправомерно поведение на служители на АВ по издаване на справката за имотното му състояние, която по характера си е административна услуга.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК също не се установява. При служебната проверка, която ВКС е задължен да извърши, правен въпрос, очевидно обуславящ правилността на въззивното определение, не може да бъде изведен, а отделно и страната се е позовала бланкетно и без аргументация на това основание за допускане на касационния контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 361/23.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 319/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.