3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр.София, 12.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 427 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на ЧСИ К. П., рег.№824, с район на действие ОС – Пловдив и на „Лъч Трейд” ЕООД – гр.Пловдив, представлявано от адв. А.Б. и адв. Н.П., срещу въззивно определение № 482/25.11.2019 г. постановено по възз.ч.гр.д.№575/2019 г. на Апелативен съд- Пловдив, с което са оставени без разглеждане частните жалби на страните срещу определение № 1963/30.09.2019 г. по гр.д. № 1808/2012г. на Окръжен съд – Пловдив. С първоинстанционното определение е оставено без уважение от ОС – Пловдив искането на ЧСИ К. П. да се преведе внесената от „Фешън Консулт София” ЕООД гаранция в размер на сумата 25 000 лв. по сметката на ЧСИ за удовлетворяване вземанията на взискателите по изп.д. № 20178240406559 – „Лъч Трейд” ЕООД и С. П. А..
В частните жалби се поддържа, че определението на апелативния съд е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
За да остави без разглеждане частните жалби на ЧСИ К. П. и на „Лъч Трейд” ЕООД – гр.Пловдив, въззивният съд се е позовал на разрешението по т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че първоинстанционното определение, с което е отказано освобождаване на гаранцията, внесена от „Фешън Консулт София” ЕООД във връзка с допуснатото му обезпечение на предявен отрицателен установителен иск, който е отхвърлен с влязло в сила решение, не подлежи на обжалване, тъй като не отговаря на никоя от предпоставките, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК.
С оглед диспозитива на атакувания акт, проверката на настоящия състав се изчерпва с проверка на правилността на извода за недопустимост на обжалването на определението на първоинстанционния съд, независимо че със същото се отказва освобождаване на паричната гаранция, внесена по специалната сметка на ОС – Пловдив и превеждането й по сметката на ЧСИ за удовлетворяване вземанията на взискателите по изп.д. № 20178240406559. Въззивното определение е правилно. Недопустимостта на инстанционния контрол на определението на ОС – Пловдив следва от задължителните указания по т. 3 от ТР № 6 /23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, които са съобразени от апелативния съд – определението не е преграждащо за развитието на производството пред ОС – Пловдив, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Спецификата на конкретния казус е също относима към произнасянето по същество, но не и към преценката за обжалваемост на акта на съда по чл. 403, ал. 2 ГПК, която изхожда единствено от предмета на произнасяне, съответно от вида на акта и последиците му. В цитираното тълкувателно решение в отговор на въпроса – подлежи ли на обжалване определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми и от кой момент настъпва изискуемостта на вземането за тяхното връщане – ВКС е отрекъл възможността определението на съда за освобождаване на внесени като гаранции суми да подлежи на обжалване. Гаранцията, внесена като условие за допускане на обезпечение на иска служи за обезпечаване на отговорността за претърпените вреди от ответника по този иск. При надлежно сезиране с молба за освобождаване на внесени като гаранции суми, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата. Изрично е посочено, че актът, с който съдът се произнася, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. Аргументите за приетото разрешение са, че с това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл. 253 ГПК.
Извън това обаче, следва да се посочи, че пак в мотивите на цитираното тълкувателно решение ВКС е посочил, че производството по освобождаване на гаранции е двустранно и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, в резултат на което може да постанови – задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК (вж.мотиви по т.2 от ТР№ 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК). В случая, исканията на ЧСИ и на „Лъч Трейд” ЕООД за превеждане на сумата от 25 000 лв. по посоченото изпълнително дело няма данни да са съобщавани на залогодателя, при положение, че последният следва да бъде уведомен и след това съдът да разреши въпроса за гаранцията.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 482/25.11.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 575/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.