4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
ГР. София, 16.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 11.12.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря В. И.,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1886/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Зоненхоф” ООД, с.Пиперково 7129, ул. „Лебед” №5 срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №6282/18 г. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите главен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на платена без основание такса за производство на ел. енергия по чл.35а, 35б, 35в и чл.73, ал.2-4 от ЗЕВИ / обявени на противоконституционни с решение по к.д. №1/31.07.14 г. на КС на РБ/ в размер на 7905,16 лв. за периода 1.01.14 г.-9.08.14 г. и евентуалният иск по чл.49 ЗЗД за присъждане на същата сума, като обезщетение за претърпени от касатора –ищец имуществени вреди от събирането на посочената такса. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК / поради констатирана противоречива практика на първоинстанционните и въззивни съдилища/ само по евентуалния иск с пр. осн. чл.49 ЗЗД, по въпросите, свързани с пасивната легитимация на държавата по този иск и по въпроса: Длъжно ли е Народното събрание да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действието на същия е засегната имуществената сфера на частноправни субекти или разполага с дискреция да реши дали да го уреди и представлява ли бездействието на Народното събрание в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност?
В касационната жалба се правят и в съд. заседание и в представената писмена защита се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Твърди се, че е нарушен материалния закон – чл.49 и 45 ЗЗД и е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с необсъждане на изложените в исковата молба доводи за нарушение на общностното право . Касаторът заявява, че поддържа заявеното с исковата молба позоваване на общностното право и неговия приоритет и настоява то да бъде взето предвид при решаване на спора по същество и произнасяне по твърдяната противоправност на поведението на публичните органи. В исковата молба ищецът / сега касатор/ се е позовал на противоречие на наложената със закон такса с императивните норми на ДФЕС, Договора за енергийната харта, Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета, Директива 2009/28/ЕО на ЕП и Съвета. В хода на производството се е позовал и на нарушение на ХОПЕС – чл.17&1, чл.51 и 52.
Ответникът по жалба Държавата, чрез МФ, я оспорва като неоснователна по подробно изложение в отговора на жалбата, в съд. заседание и писмена защита съображения.
Настоящият състав на ВКС с оглед на въпросите, по които е допуснато обжалването и на становищата и доводите на страните по същество на спора, констатира следното: по дело със сходен предмет /отхвърлена претенция на търг. дружество срещу държавата за връщане на платена такса за производство на ел. енергия по ЗЕВИ/, образувано под №664/19 г. на трето г.о. на ВКС, касационният състав е спрял производството и е отправил преюдициално запитване до СЕС със следния въпрос: Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл.3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?
Отговорът на въпроса е от значение и за настоящото дело, поради което този състав на ВКС намира, че трябва да спре производството до произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване.
В практиката на ВКС – опр. по ч.гр.д. №3621/19 г. на четвърто г.о. и опр. по гр.д. №631/19 г. на четвърто г.о. на ВКС – е прието, че разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631 ал.2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държавата членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр. чл.631 ал.1 изр.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправя преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.
Освен това, с определение от 17.09.2019 г. по к.д. № 12/2019 г. (присъединено към конст.д. № 5/ 2019 г.) Конституционният съд на РБ е допуснал за разглеждане по същество искането на Пленума на Върховния административен съд на Република България за задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) по три въпроса, първият от които е: Какво е действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?
Въпросът също е от значение за решаването на настоящото дело, поради което е налице основание за спирането му и по чл.229, ал.1,т.6 ГПК.
Поради изложеното на осн. чл.253 ГПК и на осн. чл.633,вр. с чл.631, ал.1 ГПК и на осн. чл.229, ал.1,т.6 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 11.12.19 г., с което е даден ход по същество на делото.
СПИРА производството по гр.д. № 1886/ 2019 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, до произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване от състав на ВКС по гр.д. №664/19 г. на трето г.о. и на КС на РБ по к.д. №12/19 г.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: