9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
Гр. София, 05.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3360/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на С. Т., Л. Т. и Л. Л. и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество / КПКОНПИ/ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д.№5390/17 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отнети на осн. чл.4, чл.4, вр. с чл.10 и чл.8 от ЗОПДИППД, отм. в полза на държавата посочените недвижими имоти и суми. За отнемането на сумата от 4 100 лв., получена от продажбата на л.а. „Мерцедес”, рег. [рег.номер на МПС] с договор от 17.07.08 г., както и за сумата от 18 456 лв. получена от продажбата по пазарна стойност на недвижим имот, сключена с нот. акт. №189/20.05.10 г., искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
Касаторите – ответници по иска С. Т., Л. Т. и Л. Л. обжалват въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси от предмета на спора:
1. Недопустимо ли е решението, когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет/ факти и обстоятелства/, с който не е бил сезиран – когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, в нарушение на чл.6, ал.2 ГПК? Във връзка с въпроса сочи, че ищецът не излага факти и обстоятелства за наличие и обосноваване на причинна връзка / пряка или косвена/ между престъплението, за което е осъден първият ответник и придобиването на процесното имущество. Въззивният съд е приел също, че отв. Л. Л. е знаел, че неговото имущество е придобито от престъпната дейност на баща му С. Т.. Твърдение за такова знание ищецът не е въвеждал в процеса, нито в чл.28 от закона се съдържа законовата презумпция, на която се е позовал въззивният съд. Приетото от САС, че искът срещу третия ответник е по чл.8 ЗОПДИППД, отм., без исковете да са конкретизирани срещу всеки от ответниците, е в нарушение на процесуалните им права и правото им на защита по делото.
2. Достатъчно основание ли е липсата на законни доходи, за да се приеме, че имуществото е придобито от престъпна дейност?
3. Следва ли да има връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая и фактите, свързани с вида престъпна дейност?
4. Съдържа ли се в чл.4 ЗОПДИППД, отм. презумпция за придобиване на имуществото от престъпна дейност при неустановен законен източник на доходи?
5. Може ли успешно да се проведе производство по отнемане на имущество, ако за никой от ответниците не е налице първата предпоставка на чл.3, ал.1 ЗОПДИИПД, отм., тъй като никой от тях не притежава имущество на значителна стойност по см. на пар.1,т.2 ДР ЗОПДИППД, отм.?
6. Следва ли въззивният съд да обсъди на осн.236, ал.2 и чл.235, ал.2 ГПК при постановяване на решението си всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и правните доводи на страните?
Касаторите сочат, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Касаторът –ищец КПКОНПИ/ комисията/ обжалва въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по правния въпрос от предмета на спора: Следва ли при положение, че е установено по безспорен и несъмнен начин, че ответниците за целия проверяван период не са имали законни доходи за придобиването на движимите вещи и имотите – предмет на отнемането, да се отхвърли мотивираното искане за отнемане в обжалваната част? Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с погрешните изводи на съдилищата по същество на спора, че ответниците са имали необходимите им за придобиване на част от имуществото / за което искът е отхвърлен/ законни средства.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
По жалбата на касаторите – ответници по иска: Въззивният съд е приел, че в мотивираното искане на комисията са посочени подробно обстоятелствата, на които се основава искът. Посочено е също, че имуществото на ответниците надхвърля сумата от 60 000 лв. и се претендира отнемане в полза на държавата на цялото имущество, придобито в посочения период, независимо от режима на придобиване/лично на първия ответник или в СИО, през брака на първите двама ответници Т./ и при непротивопоставимост на последващите прехвърляния на придобитите от тях имоти с дарение в полза на сина им – третия ответник Л.. Във връзка с поддържаните и в настоящото производство доводи на ответниците по иска за недопустимост на въззивното решение следва да се добави, че в мотивираното искане подробно е изложено, че ответникът Т. е осъден с вл. в сила на 10.02.16 г. присъда на наказание „лишаване от свобода” за престъпление по чл.252, ал.1 НК/ лихварство/ и по чл.339, ал.1 НК/ държане на боеприпаси без надлежно разрешение/, които са от посочените в чл.3, ал.1 ЗОПДИППД, отм./закона/. Престъпната дейност на ответника Т. по чл.252, ал.1 НК съгласно присъдата е извършена в периода 1.02.03 – 29.04.10 г. Престъплението е резултатно, носи облага на лицето, което го е извършило и сочи на връзка на придобитото имущество с конкретната престъпна дейност. Според искането /л.37 и сл./ за проверявания период ответникът и семейството му са придобили имущество на значителна стойност по см. на пар.1,т.2 от ДРЗОПДИППД, отм., за придобиването на което не са разполагали с достатъчно законни доходи и източници на средства, тъй като установените техни доходи и приходи не са достатъчни и са несъпоставими с извършените разходи за придобиване на установеното имущество. Изложени са твърдения и доводи за наличието на косвена връзка между престъплението и претендираното имущество, с оглед вида и характера на престъплението, броя на извършените нерегламентирани кредитни сделки, времето на извършването им и установените приходи от законен източник в размер значително по-малък от разходите на проверяваното лице за живот, издръжка и придобиване на имуществото, при съобразяване с приетото в ТР №7/13 г. ОСГК. Иска се отнемане на имущество на обща стойност 355 667 лв., придобито от първия ответник лично, от него и втората ответница в СИО, и от третия ответник по дарение от първите двама, съобразно подробно изложеното в мотивираното искане относно придобивните сделки и произхода на процесното имущество. Посочено е и основанието на претенцията за отнемане на имуществото на ответниците – по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД, отм. срещу първия ответник; по чл.10, вр. с чл.4, ал.2 ЗИПДИППД, отм. срещу първите двама ответници – съпрузи; и по чл.8, вр. с чл.4, ал.1 ЗОПДИППД, отм. срещу третия ответник, техен син. Или твърденията и доводите на ответниците за нередовност на исковата молба и произнасяне на въззивния съд по обстоятелства, които не са наведени с нея, не съответстват на данните по делото. Няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, което да налага допускане на обжалването му на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
По втория, третия и четвъртия въпрос от изложението на касаторите -ответници по иска изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС – ТР №7/13 г. ОСГК , р. по гр.д. №1417/09 г. на четвърто г.о. и др. В нея е посочено, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник за придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност.Когато третото лице е придобило по възмезден начин имоти от лицето по чл.3 от ЗОПДИППД, отм., недобросъвестността му се изразява в знанието на определени факти – не само факта на осъществявана от прехвърлителя престъпна дейност, но и факта, че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпната дейност. Тези факти подлежат на пълно и главно доказване от страната, която се позовава на тях. За уважаването на иска по чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) също е необходимо да се установи знание у изброените в правната норма трети лица, че имуществото е било придобито от прехвърлителя от престъпна дейност. Оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), че знанието на лицата по ал. 1 се предполага до доказване на противното, само обръща тежестта на доказване – тя е за ответниците, които трябва да проведат обратно доказване, че към датата, на която са придобили имота не са знаели или не биха могли да знаят за извършеното престъпление от прехвърлителя и фактите, обуславящи връзката му с придобиването на имуществото, предмет на сделката.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви за връзката между престъпната дейност на първия ответник/ с оглед вида, доходоностния й характер и продължителността й/ и придобиването на имуществото, чието отнемане е постановено, както и по приложението на презумпцията за знание по чл.8, ал.2 от ЗОПДИППД спрямо третия ответник при последващите дарения на имоти в негова полза, с оглед на вида на прехвърлянето / безвъзмездно/ и степента на родство на приобретателя с прехвърлителите. Основателно предположение за наличието на такава връзка в случая може да се направи доколкото престъплението, за което е осъден първият ответник, няма инцидентен и еднократен характер, а е извършвано системно за продължителен период от време То е резултатно, от него ответникът е извличал облаги на значителна стойност, според заключенията на вещите лица. Самата престъпна дейност, извършвана по занятие е била основен източник на доходи, които значително надхвърлят установените законни такива, поради което може да се направи основателното предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност на първия ответник.
Въззивният съд е приел, във връзка с петия въпрос, че значителната стойност на имуществото по см. на пар.1,т.2 ДР ЗОПДИППД, отм. е обективна величина. От значение е пазарната стойност на придобитото към момента на придобиването – законът визира придобитото, а не останалото налично имущество. В случая с помощта на заключение на вещи лица е установено, че в своята съвкупност придобитото от отв. С. Т. имущество е на значителна стойност. Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че критерият на пар.1, т.2 от ДР на закона се отнася до придобитото като цяло имущество през проверявания период, чиято стойност значително надхвърля 400 МРЗ /равностойни на 60 000 лв. към момента на влизане в сила на закона/. Стойността е сборна, формирана въз основа на пазарната стойност към момента на придобиване на процесните съставки на имуществото. Тези изводи на въззивния съд отново съответстват на практиката на ВКС. Съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси в сраната / р. по гр.д. №1417/09 г. на четвърто г.о./. Преценката дали имуществото е на значителна стойност е въз основа на цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило правото на собственост, но сделката е недействителна по отношение на държавата (сделките по чл. 6, чл. 7, чл. 8 от ЗОПДИППД) или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката (чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД), преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. Имуществото се отнема от придобилия го (юридическо лице, контролирано от проверяваното лице; физическо или юридическо лице, придобило по безвъзмездна сделка, трето недобросъвестно лице, придобило възмездно), но преценката дали проверяваното лице е придобило имущество на значителна стойност е и на база прехвърленото от него имущество./ р. по гр.д. №1723/10 г. на четвърто г.о./.
По шестия въпрос от изложението на касаторите – ответници по иска отново не се установява противоречие с практиката на ВКС . Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, възраженията и доводите на страните и въз основа на тях е формирал изводи, че с оглед вида на престъпната дейност/ лихварство/, трайният характер и продължителността на осъществяването й от първия ответник, начинът, по който е получавана за сметка на заемателите облага на значителна стойност, съпоставени с незначителността на законно получените доходи за същия период и пълната невъзможност по-голямата част от имотите и вещите да са придобити със законен доход, може с основание да се предположи, че съществува връзка между конкретната престъпна дейност на отв. Т. и придобитото имущество, предпоставяща отнемането му. В периода 2003-2010 г. той е давал различни заеми на физ. лица срещу висока лихва, като е заставял заемателите за обезпечаване на дълга да му прехвърлят собствеността върху имотите си, според установеното с присъдата на наказателния съд, която на осн. чл.300 ГПП е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За придобиването на тези имоти и вещи съпругата на първия ответник – отв. Л. Т., не е могла да има никакъв принос, поради което и на осн. чл.10 от закона санкционните последици на конфискационната процедура следва да бъдат понесени и от нея. Последващото даряване на част от имотите на третия ответник – Л., син на първите двама, е непритивопоставимо на ищеца, съгл. чл.8, ал.1 от закона, защото знанието, че имуществото е придобито от престъпна дейност се предполага – ал.2 от с.р. Затова дареното имущество също подлежи на отнемане.Преценката на конкретните доказателства, посочени във връзка с въпроса, предполага разглеждане на спора по същество и е извън обхвата и целта на това производство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по жалбата на касаторите – ответници по иска.
По жалбата на касатора – ищец: Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, с които е отказано отнемането на 4 100 лв., получени от продажбата на л.а. „Мерцедес” м. „220 ЦДИ”, ДК [рег.номер на МПС] и дата на първа регистрация 15.09.2000 г., както и сумата над отнетите 35 534 лв. до пълната пазарна цена от 54 000 лв., получена от ответниците Т. от продажбата на недв. имот по нот. акт №189/20.05.2010 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за отнемане на тези суми, като е приел, че съгл. заключението на вещото лице ответниците Т. са имали необходимите законни средства за закупуването на автомобила и частично – на продадения имот. Тези изводи са основани на доказателствата по делото за конкретните две придобивания, които според съдилищата – инстанция по същество, не могат да се свържат изцяло и частично с престъпната дейност на ответника Т.. Приетото от въззивния съд съответства на практиката на ВКС, според която връзката с престъпната дейност следва да се обоснове за всяко придобиване, съобразно момента и начина му / р. по гр.д. № №4902/16 г. и р. по гр.д. №1116/09 г. на четвърто г.о. на ВКС /. Затова не са налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на обжалването на въззивното решение в отхвърлителната за иска част.
Не е налице и осн. по чл.280, ал.2 ГПК – в практиката на ВКС цитирана от касатора и служебно известна на съда / напр. опр. по т.д. №2315/18 г. на второ т.о./ е прието, че очевидната неправилност на въззивното решение е особено тежък негов порок, сравним с посочените в същата разпоредба вероятна нищожност и недопустимост на решението.Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, предвидена в чл. 281, т. 3 ГПК като основание за касационно обжалване, за която ВКС не се произнася в производството по чл.288 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК..
За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение в обжалваната част не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Затова не са налице основания за допускане на обжалването по жалбата на касатора – ищец.
Не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение и по двете жалби, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №5390/17 г. от 27.03.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: