О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр.София 23.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2919 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу решение от 26.04.2018г., постановено по в.гр.д.№5258/2017г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 31.05.2017г. по гр.д.№833/2016г. в отхвърлителната част за размера над 1 500лв до 3 000лв., искът на Б. В. С. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за още сумата 1 500лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. В. С. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част за размера над 1 500лв. до 3 000лв., искът на Б. В. С. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за още сумата 1 500лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която e присъдено обезщетение в размер на 1 500лв.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е отчел, относимите за това обстоятелства в конкретния случай. Прието е, че несъмнено обвинението за извършено престъплене по чл.325, ал.3, във вр. чл.20 от НК – хулиганство, извършено при съучастие, при наличието на два квалифициращи признака – извършено при условията на повторност и отличаващо се с изключителна дързост, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 5 години, извършено при повторност, е причинило на ищеца неимуществени вреди. Прието е, че мярката за неотклонение „задържане под стража”, която е била наложена на обвиняемия за период от почти 3 месеца също причинява морални страдания.
При определяне на размера на дължимото обезщетение са взети предвид и следните обстоятелства: досъдебното производство е приключило в разумен срок – за по-малко от 10 месеца; цялостната продължителност на наказателното преследване е общо 3 години, като по-дълго е продължило производството пред съда; при повторното разглеждане на делото от наказателния Ихтимански районен съд прокурорът е заявил, че не поддържа обвинението; оправдателната присъда не е била протестирана от прокурора; от гласните доказателства се установяват по-скоро вредите, които са претърпели съпругата и децата на ищеца, но не и неговите.
С оглед на обсъдените доказателства и при съобразяване на цитираните обстоятелства, формиращи убеждението на съда относно справедливия размер на обезщетението, въззивният съд е определил дължимия размер на обезщетението в размер на 3 000лв.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България поддържа, че по въпроса: за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на вскички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ. Доводът не кореспондира с твърдения за конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението да не е взето предвид от въззивния съд, нито е посочено и във въззивната жалба релевантно обстоятелство за определяне на размера на обезщетението, което първоинстанционния съд е пропуснал и следва да бъде обсъдено от въззивния съд, а и в касационната жалба изрично е посочено, че „САС правилно е отчел относимите обстоятелсква, но въз основа на тях е направил погрешни изводи относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди“. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, за да определи размера на обезщетението. Несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Касаторът бланкетно поддържа наличие на противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3 и т.11, но не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие посочената задължителна съдебна практика. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване. Касаторът сочи и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Не може да се приеме, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд д противоречие с приложните от касатора решения на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, вкл. представените от касатора съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба не представя доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.04.2018г., постановено по в.гр.д.№5258/2017г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: