1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София, 22.10. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1789 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1791/15.03.2018 г. на Й. П. В., представляван от адв. О. Б., против въззивно решение № 20/07.02.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 308/2017 г. по описа на Окръжен съд Добрич. С обжалваното решение касаторът е осъден, в условията на солидарност с втория ответник И. О. П., да заплати на Д. К. М., представляван от законния му представител К. С. М. /баща/, общо сумата 10 000 лева /по 5 000 лв. за всеки ответник + 5 000 лв. солидарно за задължението на всеки от двамата/ – обезщетение за претърпени от малолетния ищец неимуществени вреди, причинени му вследствие извършеното от ответниците престъпление по чл.157, ал.2, вр. с ал.1, предл. 2-ро, вр. чл.20 ал.2 от НК /извършили действия на полово удовлетворяване с лице от същия пол – Д. М., като са употребили за това сила и заплашване/, за което са осъдени с влязла в сила присъда № 4/12.02.2015 г. по нохд № 44/ 2015 г. по описа на РС – Добрич.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение във връзка с размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че съдът в противоречие с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД е определил необосновано завишен размер на обезщетението.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е преповторил съдържанието на жалбата и изложените в нея касационни оплаквания, без да формулира конкретен правен въпрос. Бланкетно се изтъква противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и ВС – ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.7 от ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1968 г.
Ответникът по жалбата Д. К. М., представляван от законния си представител К. М. и адв.Е. Начева, в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като липсва формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноските за настоящото производство.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение / при възприетата солидарност на задължението на двамата ответници, всеки от тях отговаря по иск с цена общо за сумата 10 000 лева/.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице условия за селектиране на касационната жалба.
С т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК се прие, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая, зачитайки задължителната сила на влязлата в сила наказателна присъда, въззивният съд е приел, че на 08.11.2013 г. ответниците Й. П. В. и И. О. П. в [населено място], зад сградата на общината, като съучастници, са извършили действия на полово удовлетворяване с лице от същия пол, ненавършило 14 години / малолетния Д. К. М. – тогава на възраст 8 години и 10 месеца/, като употребили за това сила и заплашване – престъпление по смисъла на чл.157, ал.2, вр. с ал.1, предл. 2-ро, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Като е анализирал поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, включително заключението на назначената съдебно-психологическа експертиза, съдът е приел, че действията против личността на малолетния ищец са представлявали шоково преживяване за него, с негативни последици и към днешна дата. Преживяното станало причина за промяна в поведението на детето – то се затворило в себе си, изпитвало страх от насилниците си, объркване, срам и унижение от случилото се, както и от факта, че престъпното посегателство станало публично достояние и сред съучениците му. Съобразявайки вида и тежестта на престъпното деяние, крехката възраст на пострадалия, нанесената на физиката и психиката му травма, начина, по който детето е преживяло и продължава да преживява случилото се, както и всички други относими за случая обстоятелства, въззивният съд е направил извод, че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в условията на солидарност за двамата ответници и извършители на престъплението общо в размер на сумата 10 000 лв. /при което всеки от тях дължи по 5 000 лв. + 5 000 лв. в солидарност със задължението на другия/.
Изложението на касатора не съдържа и опит за формулиране на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Соченото противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, без да е налице изведен правен въпрос, в контекста, на който да се обсъждат разрешенията на въззивния съд, не може да обоснове селектирането на жалбата.
При този изход на спора, касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените за настоящото производство разноски, които възлизат на сумата 550 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018 г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 07.02.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 308/2017 г. по описа на Окръжен съд Добрич в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Й. П. В. от [населено място], [улица], да заплати на Д. К. М. с ЕГН – [ЕГН], представляван от неговия баща К. С. М., направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 550 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.