3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4480 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. 4880/29.05.2019 г. на М. М. Д., чрез адв. К. К., срещу определение № 203/ 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 513/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна касационна жалба срещу определение № 20825/04.10.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 5841/2018 г. по описа на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено.
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът Е. Д., чрез адв. С. В., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноските, сторени в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
За да приеме, че подадената от М. М. Д. частна касационна жалба е недопустима за разглеждане, съставът на ВКС, ІV г.о. е посочил, че същата по същество касае произнасяне на съда по привременните мерки относно упражняването на родителските права, режима на личните отношения и издръжката на роденото от брака на страните дете, което съгласно изричната разпоредба на чл. 323, ал. 3 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението по привременните мерки може единствено да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. На следващо място е посочено, че въззивното определение не попада в нито една от хипотезите по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК – то няма преграждащ развитието на производството характер (тъй като такъв характер нямат и актовете, постановявани в производството по чл.323, ал.1 ГПК); и не е сред определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства (за които да е предвиден инстанционен контрол), или се прегражда тяхното развитие.
Определението е правилно.
Необжалваемостта на акта на съда, с който същият в производството по брачни дела (Гл. 26-та ГПК) се произнася по молбата на страните за определяне на привременни мерки еднозначно следва от ясната процесуална разпоредба на чл. 323, ал. 3 ГПК. Според цитираната норма, определението по привременните мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд. Само определенията, които преграждат по-нататъшния ход на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено, подлежат на самостоятелно обжалване (чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК). При наличието на изрично процесуално правило за изключване на инстанционния контрол по отношение на определението на съда по чл.323, ал.1 ГПК, подадената частна касационна жалба срещу акт на въззивния съд, постановен в такова производство, правилно е преценена от състава на ВКС, ІV г.о. за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.
Ответникът по частната жалба е направил искане за присъждане на разноските за настоящото производство, като видно от представения договор за правна защита и съдействие същите възлизат на сумата 1 800 лева – платено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК с молба от 16.09.2019 г. Възражението е основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и при съобразяване на нормите по чл. 11, вр. с чл. 7, ал.1, т. 7, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. С оглед на това, следва дължимите на ответника разноски за един адвокат да бъдат намалени до сумата от 200 лв., до който размер жалбоподателката следва да бъде осъдена да ги заплати.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/25.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 513/2019 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
ОСЪЖДА М. М. Д., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал.5 ГПК да заплати на Е. Д., с паспорт № R., издаден на 08.04.2009 г. от Р. Л., сумата 200 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.