О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр.София, 08.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1224 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „ВИТПРОМ-СН“ ООД, чрез процесуален представител адв.Х., срещу решение от 17.12.2018г., постановено по в.гр.д.№522/2018г. на Окръжен съд – Ловеч, с което след частична отмяна на решение от 29.08.2018г. по гр.д.№162/2018г. на Районен съд – Луковит, са уважени предявените от В. Д. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ, последния до размера 1779,37лв., ведно със законнат лихва от завеждане на иска.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. Д. В., чрез процесуален представител адв.Л., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от В. Д. В. срещу „ВИТПРОМ-СН“ ООД искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 1/11.01.2018 год. на управителя на дружеството на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работаи за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ до размер на сумата 1779,37лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска до изплащането й.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е доказано от работодателя приложененото от него основание – намаляване обема на работа.
Въззивният съд е изложил съображения, че според трайната и непротиворечива практика на ВКС намаляването обема на работа е обективен факт и при настъпването му въпрос на работодателска преценка е дали да намали персонала в цялото предприятие или отделни негови звена. Намаляването на обема на работа е фактическо състояние, което не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя. При оспорване законността на уволнението поради намаляване обема на работа, съдът следва да установи фактът на намаляване на обема на работа и дали това намаление е свързано с изпълняваните от работника трудови функции. В тежест на работодателя е да докаже намаляването обема на работа, послужило като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Въззивният съд е посочил, че в доклада си по чл.146 ГПК районният съд изрично е указал на ответника, че следва да докаже наличието на основанието по чл.328, ал.1, т.3 от КТ, както и момента, от който е намалял обема на работа в строителството. Въззивният съд е приел, че в конкретния казус от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че от страна на ответника са ангажирани допустими по ГПК доказателства, от които да се установи намаляване обема на работа, обусловило прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „кои са подлежащите на доказване факти по иск за оспорване законността на уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ и следва ли при преценката за законосъобразност на уволнението да бъдат съобразени всички доказателства по делото“. Според касатора въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№792/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение №90/2010г. на ВКС, ІІІг.о. и решеине по гр.д.№823/2012г. на ВКС, ІVг.о. и приетото с тях, че предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, респ. промяната на трудовите функции на щатна длъжност обусровено ли е от намаления обем на работата на предприятието. В посочената практика на ВКС е прието, както е посочил и касатора, че когато тези факти са установени, трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. В случая в обжалваното въззивно решение е прието, че тези факти не са установени по делото. Въззивният съд е обсъдил представения по делото протокол от заседание на Общото събрание на съдружници от 04.10.2017 г., с който са взети решения след получено уведомление от управителя на „Маримпекс-МГ Агро“ ООД да се извършат промени в трудовите функции на длъжността „строителен работник”, като се премахнат частично дейностите, свързани със строително ремонтните работи, резултат от сезонното им намаление и добавят обслужващи текущи строителни дейности, съответстващи на есенно-зимния сезон. Посочил е, че управителят на дружеството е задължен да извърши съответните промени в длъжностната характеристика на длъжността „строителен работник”. Въззивният съд е приел, че от тези доказателства не може да се направи обоснован извод, че е налице действително намаление в обема на работа на ответното дружество, в което ищецът е бил назначен на длъжността „работник строителство”. Посочено е от съда, че не е поискано от ответника-работодател и назначаването на съдебно-техническа експертиза, от която да се установи по какви договори е осъществявана строителна дейност в дружеството, намалял ли е обема на работа с тяхното приключване, в каква степен и трайно ли е намалял обема на работа, с какви дейности е свързано тяхното осъществяване и др. Въззивният съд е обсъдил представените от страната доказатателства за установяване факта на намаляване на работата и е приел, че не е доказан по делото. Правилността на изводите на съда не може да бъде проверявана в настоящото производство по допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното, не е налице соченото противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
Касаторът сочи основание за допускане на касационно ожбалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ по следните въпроси: „В производстовто по чл.344, ал.1, т.1 КТ относно законността на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, при невъведен от работника довод, че основанието за уволнение не е възникнало, а са въведени доводи, че заповедта не е мотивирана, че на негово място още на следващия ден е назначено друго лице и че работодателят не му е предлоил друга подходяща работа в многобройните си фирми на територията на [населено място], следва ли при наличие на договор за съвместна дейност и наличие на обективен фактор по делото – настъпване на есенно-зимен сезон да се изследва обем на работа на друго дружество, при положение, че трудовите функции на работника не са премахнати, а се реорганизират; отказът на работника да приеме реорганизацията в трудовата си дейност каксе отразява върху основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.3 КТ“.
Първият от поставените от касатора въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, т.к. предпоставя в себе си ищецът да не е оспорил законосъобразността на уволнението поради това, че не е осъществено приложеното основание за уволнение, което не се подкрепя от съдържанието на исковата молба, възприето от ответника /видно от отговора на исковата молба и ангажираните с него доказателства за установяване основанието за уволнение/, възприето и от съда /видно от доклада по делото с дадени указания на ответника-работодател за установяване основанието за уволнение/. Освен това не е налице и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжаолване по поставените въпроси. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, вкл. посочената от самия касатор, и с която въззивният съд е съобразил решението си. Предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието /така в решение № 251 по гр.д. № 6970/2014 г., ІV г.о., ВКС, и цитираната в него практика/. Съгласно трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 125/18.04.2013 г. по гр. дело № 832/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 29/08.02.2011 г. по гр. дело № 265/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/, по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, и това състояние трябва обективно, фактически да съществува. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ изисква при изследване на елементите му, проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2018г., постановено по в.гр.д.№522/2018г. на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.