4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
ГР. София, 12.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.02.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3577/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ямбол/ЯОС/ по гр.д. №134/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу В. П. иск по чл.415 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД за установяване на вземане на ищцата от ответницата в размер на 9200 лв., по сключен между страните устен договор за заем.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че от значение за спора и за развитието на правото са следните въпроси, повдигнати по делото:
1.При преценка на обстоятелството дали са налице основания за отвод на съдебния състав, следва ли съдията след като веднъж по предходен граждански спор между същите страни е преценил, че следва да се отведе от разглеждане на делото, да се чувства обвързан от това си решение и процесуално поведение за в бъдеще при разглеждането на граждански дела между същите страни, когато такова искане за отвод на съдебния състав бъде направено и /или съдията може да откаже да се отведе от последващо гражданско дело между същите страни, като подробно мотивира какви са съображенията, които са наложили да промени становището си във връзка с разглеждането на последващото гр. дело?
2. Дали липсата на такова мотивирано писмено становище, обосноваващо промяната в процесуалното поведение на съдията и отказа му да се отведе по последващото дело между същите страни, въпреки изричното искане за това, представлява съществено нарушение на процесуалните правила по см. на ГПК, накърняващо правата на страната, която е направила искането за отвод, да получи справедлив съдебен процес в условията на състезателност и равнопоставеност?.
Прилага към изложението, без конкретно да го свързва с допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1590/10 г.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: В касационната си жалба касаторката пояснява, че по предходно дело между същите страни №1889/16 г. на РС Ямбол, с определение от 31.10.16 г. съдия Г. В. се е отвела от разглеждане на делото. По настоящото дело същият съдия, като докладчик по делото в състава на ОС Ямбол, е отказал да се отведе по искане на касаторката – въззивник.
От данните по делото се установява, че касаторката – като въззивник, е направила искане за отвод на състава на въззивния Ямболски ОС и на всички съдии от този съд, поради отвод на докладчика съдия В. по предходно дело на страните в Ямболски РС и поради това, че синът на въззиваемата М. И. дълги години е бил районен прокурор в РП Я., вкл. неин административен ръководител и във връзка с работата си е бил в близки колегиални отношения със съдиите в Ямболски РС и Ямболски ОС.
Съставът на въззивния съд не е приел отвода по чл.22, ал.1,т.1-6 ГПК, като е обявил относимите към последната точка обстоятелства: съдията – докладчик и членовете на съдебния състав не познават страните по делото, не са в отношения на зависимост от тях, както и в приятелски и каквито и да било други отношения, внасящи съмнение в безпристрастността им. Наличието на колегиални отношения не обосновава цитираната хипотеза за отвод, още повече, че съдиите от състава са от гражданска и търговска колегия в ЯОС и не са имали професионален досег с прокурор М. И.. Само наличието на обичайни колегиални отношения не може да обоснове пристрастие и заинтересованост, при липсата на каквато и да е функционална или йерархическа зависимост на съдиите от съдебния състав и прокурор М. И.. За допълнителен аргумент в тази насока е посочено и обстоятелството, че той отдавна не работи в състава на ЯРП. Затова според съдебния състав на ЯОС не са налице основанията по чл.22, ал.1,т.1-5 ГПК, нито други обстоятелства по см. на чл.22, ал.1,т.6 ГПК, които да обосновават отвод на съдията –докладчик и на останалите съдии от разглеждащия делото съдебен състав на ЯОС.
В практиката на ВКС е прието, че участието на състава при решаване на друго дело между страните с различен предмет, независимо от връзката между тях, не е основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Не е налице и основанието по т. 6, доколкото постановеното от състава решение /или определение/ по друго дело по никакъв начин не обуславя предубеденост или заинтересуваност по отношение на настоящото дело, по което на общо основание съставът на съда ще се произнесе по закон и съобразно вътрешното си съдийско убеждение / опр. по гр.д. №5826/15 г. на второ г.о.на ВКС/. В опр. по ч. гр.д. №180/12 г. на трето г.о. на ВКС като неоснователен е преценен доводът, че обжалваното пред състава на ВКС определение е постановено при съществено процесуално нарушение – от съдебен състав с членове, за които е било налице основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отстраняването им от гледане на делото. Посоченото в жалбата обстоятелство – уважаване от същите съдии на направено от жалбоподателя искане за отвод по други дела, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на факти, пораждащи съмнения в безпристрастието на членовете на състава по настоящото дело. Приложеното от касатора р. по гр.д. №1590/10 г. на четвърто г.о. на ВКС е за случаи, когато са налице други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, от вида на посочените там – съдията е бил страна в друг процес, в който повереник на противната страна и бил същият адвокат, който е повереник на страна по делото, по което е поискан отводът.
В случая въззивният съд подробно е мотивирал определението си за отказ да приеме отвода на въззивницата – сега касатор, с липса на отношения на близост и родство със страна по делото или на зависимост от нея или неин близък роднина. Определението на въззивния съд за неприемане на отвода съответства на цитираната по-горе трайна практика на ВКС при подобни на процесните обстоятелства, с които е мотивирано искането на страната за отвод на съдия или съдебен състав.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболски окръжен съд по гр.д. №134/17 г. от 8.06.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: