О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр.София, 31.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4904 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б., представляван от адв. Ч. Д., срещу въззивно определение № 396/20.11.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 478/ 2018 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1165/31.10.2018г. по гр.д. № 164/2018 г. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото, поради неотстранени от ищеца нередовности по исковата му молба.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса – с оглед разпоредбите на чл. 7 от Конституцията на РБ и чл. 2 от ЗОДОВ, допустим ли е иск за имуществени и неимуществени вреди срещу физическото лице, представляващо държавния орган, който не е изрично посочен в специалния закон – ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Жалбоподателят – ищец е предявил срещу Й. А. Ф. (в лично качество) иск за сумата 146 лв.- обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради извършено на 27.02.2017 г. плащане по изпълнително дело № 20177860402163 на ЧСИ М. М., с взискател „Топлофикация София“ ЕАД; както и иск за обезщетение в размер на 700 000 лева за неимуществени вреди, причинени от предоставяне на неверни данни за ползвана от ищеца топлинна енергия, вследствие на които е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД и е образувано изпълнителното дело. С определение № 307/09.03.2018 г. по гр. д. № 164/2018 г. ОС – Плевен е дал указания на ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава претенциите си, както и да внесе държавна такса в размер на 50 лв. по иска за имуществени вреди и в размер на 28 000 лева по иска за неимуществените вреди. След последвалите уточнителни молби, с определение № 1165/31.10.2018г., постановено по гр.д. № 164/2018 г., окръжният съд е върнал подадената искова молба и е прекратил производството по делото като е приел, че в указания едноседмичен срок ищецът не е отстранил нередовностите – не са ясни обстоятелствата, въз основа на които се търси ангажиране отговорността на ответницата в личното й качество, респ. какъв е видът на търсената защита. Прието е още, че исковете са и недопустими, тъй като прекратяването на изпълнително дело е в правомощията на частния съдебен изпълнител, а не на кмета на Столична община. Посочено е, че Й.Ф., в лично качество като физическо лице, не е пасивно легитимирана да отговаря и за незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Столична община и на „Топлофикация София“ ЕАД. Извън това е посочено, че длъжник по изпълнителното дело е съпругата на ищеца (Т. Б.), поради което и на основание, че не може да се предявяват чужди права пред съд, исковете са недопустими.
С атакуваното въззивно определение № 396/20.11.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 478/ 2018 г., Великотърновският апелативен съд е споделил изводите на първата инстанция. Приел е, че въпреки дадените от ОС подробни указания, исковата молба е останала нередовна, тъй като липсва ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основават претенциите, респ. не може да се определи видът на търсената защита, поради което делото правилно е прекратено от първата инстанция на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че при тези решаващи изводи на въззивния съд, не са налице сочените от касатора основания за селектиране на жалбата му.
Въпросът, по който се иска допускането на касационното обжалване, е неотносим, тъй като не е обуславящ за правния спор – по такъв въпрос съдът не се е произнасял. С въззивното определение е прието, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата си молба, поради липса на ясно и точно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават исковете, а не поради това, че липсва ред, по който да бъде ангажирана отговорността на физическо лице, представляващо държавен или общински орган, за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на служители на този орган. Посочено е и, че доколкото вредите се твърдят да са настъпили в резултат на предприети от ЧСИ действия по цитираното по-горе изпълнително дело, по това дело длъжник е съпругата на ищеца, а релевирането на чужди права пред съд е недопустимо, освен в предвидените от закона хипотези, сред които настоящият случай не попада. Предвид изложеното, не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и тълкуването по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 не може да обоснове селектирането на жалбата, нито има въведен контекст, в който да се коментира приложеното решение на състав на ВКС.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то от ГПК също не се установява. При служебната проверка, която ВКС е задължен да извърши, не може да бъде изведен правен въпрос, обуславящ очевидна неправилност на въззивното определение. Страната също не е изложила никаква аргументация във връзка с това основание за допускане на касационния контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 396/20.11.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 478/ 2018 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.