5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227
гр. София, 27.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4180 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Й. И., представляван от адв. Я. Т., срещу въззивно решение № 132/05.07.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 586/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 109/06.04.2017 г. по гр. д. № 56/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С решението в обжалваната му част е признато за установено, че С. И. е биологичен баща на детето Т. И. Т., [дата на раждане] ; променени са бащиното и фамилно име на детето според установения от бащата произход; осъден е С. И. да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2016 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и издръжка в същия размер за минало време – за периода от 06.12.2015 г. до 06.12.2016 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1/ определение на въззивен (тричленен) съдебен състав, постановено във връзка със събиране на доказателства, което не е подписано от всички членове на състава, нищожно ли е поради липса на формирана воля на целия съдебен състав; респ. може ли съдът да основе решението си на събрани по този ред доказателства; 2/ при преценка на имущественото състояние на двамата родители, когато определя каква част от издръжката на непълнолетното дете ще плаща всеки от тях, следва ли съдът да вземе предвид потенциалната възможност за получаване на доходи от притежавано имущество, или от значение е само реално получаваният от родителя доход към датата на постановяване на съдебното решение; 3/ при определяне на дела от издръжката, който следва да плати всеки от двамата родители, делът на родителя, при когото живее детето, следва ли да е по-малък, ако е доказано, че двамата родители имат сходни финансови възможности; 4/ задължен ли е съдът да основе решението си на приетите за доказани по делото обстоятелства.
Ответните страни по жалбата – Т. И. Т. и Т. И. Т., не са представили писмени отговори и не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да уважи предявения от детето Т. И. Т. иск с правно основание чл. 69 СК срещу С. И., съдът е приел, че представените по делото доказателства безспорно установяват факта, че ответникът е неин биологичен баща. Посочено е, че майката Т. И. Т. е родила детето на 26.02.2000 г., като преди това, през вероятния период на зачеване ( от началото на 1999 г. до м.06.1999 г. вкл.) е имала интимна връзка само с ответника. През м.07.1999 г. съобщила на него на близките си, че е бременна. И. поискал Т. да прекъсне бременността, което тя не приела и не направила. Приетата по делото съдебно-медицинска ДНК – експертиза е дала заключение, че касаторът е биологичен баща на детето – с крайна вероятност за това 99.99999992 %. Въззивният съд е посочил, че по въпросите по чл. 70 СК относно мерките за упражняване на родителските права, не следва да се произнася, тъй като в хода на въззивното производство детето е навършило пълнолетие. Във връзка с установения произход от бащата, на основание чл. 16, ал. 2, вр. с чл. 13 и чл.14 ЗГР е постановена промяна на бащиното и фамилното имена на детето, което е преименувано на Т. С. И.; както и е осъден ответникът на основание чл.143 СК да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв.; и в същия размер – издръжка за минало време по чл.149 СК за едногодишен период преди подаването на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на жалбата му по изведените в изложението въпроси.
Първият формулиран въпрос касае евентуално допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, което поначало е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, освен ако не осъществява състава на някоя от специалните предпоставки по чл.280, ал.2 ГПК. В случая, тези предпоставки не са налице. Съдебният акт (определение №75/14.02.2018 г.), за който касаторът твърди, че е нищожен като постановен от незаконен състав на въззивния съд (едноличен вместо тричленен) е такъв по движението на делото и съдържа произнасяне по процедурен въпрос – с него съдията-докладчик само е определил дата за съдебната поръчка пред делегирания съд за изслушване на изготвената ДНК – експертиза, като е разпоредил за определената дата да се уведомят страните и вещото лице. Преди това, събирането на това доказателство по делегация е допуснато от тричленния състав на апелативния съд с определение № 614/14.12.2017 г. В мотивите по т. 10 на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че въззивният съд се произнася с три вида съдебни актове – решения, определения и разпореждания. В исковия процес, респ. във въззивното производство с разпореждания се решават процедурни въпроси във връзка с администрирането на делото, като например – връчване на книжа по делото на другата страна, оставяне без движение на касационната жалба или частната касационна жалба за отстраняване на нередовности, изпращане на преписи от касационна жалба или частна касационна жалба на другата страна за отговор, връщане на касационната жалба или частната касационна жалба при неотстраняване на нередовностите в срок и други. Изброяването е примерно и неизчерпателно. Разграничението на определенията и разпорежданията е проведено с оглед едноличното произнасяне по съответния процесуален въпрос.
Предвид изложеното, не са налице предпоставки за селектиране на жалбата по първия изведен в изложението на касатора въпрос, доколкото насрочването на делото от делегиращия пред делегирания съд, е процедурно действие, което е допустимо да се извърши еднолично от съдията – докладчик и не е в противоречие с разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл.105 ЗСВ (в каквато насока са и мотивите по цитираната т.10 от ТР№1/2013 г. на ОСГК). Приетата съдебно-медицинска ДНК – експертиза е обсъдена в съвкупност с останалите доказателства по делото, като изводите на въззивната инстанция за основателност на претенцията по чл.69 СК са основани на цялостния анализ и преценка на всички събрани доказателства.
Останалите три въпроса в изложението касаят въззивното решение в частта по иска за присъдената издръжка. Съгласно изричната норма на чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, освен когато издръжката е част от въпросите по чл.59, ал.2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Ищцата е [дата на раждане] и е навършила пълнолетие на 26.02.2018 г., а въззивното решение е постановено на 05.07.2018 г., т.е. към датата на обявяването му, тя не е била непълнолетна. При това положение, както и с оглед обстоятелството, че липсват предпоставки за селектиране на жалбата в частта й, имаща за предмет въззивното решение, произнесено по главния обуславящ иск по чл.69 СК за установяване произход от баща, касационната жалба в частта, с която се атакува решението по иска за издръжка, се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. В същия смисъл следва да се съобрази и произнасянето на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 3761/2018 г., по което с влязло в сила определение № 488/22.10.2018 г. е прието, че е недопустима за разглеждане касационната жалба на Т. И. Т., с която се атакува въззивното решение в частта относно присъдената издръжка, поради ограничението въведено с нормата на чл.280, ал.3, т.2, пр.1-во ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Й. И. от [населено място], в частта, имаща за предмет постановеното въззивно решение № 132/05.07.2018 г. по възз. гр. д. № 586/ 2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, по предявения от Т. И. Т. срещу С. Й. И. иск за издръжка с правно основание чл.143, вр. с чл.149 СК и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д. № 4180/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 132 от 05.07.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 586/2017 г. по описа на АС – Пловдив в останалата му обжалвана част.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.