О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 13.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2830 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2516/12.03.2018 г. на Е. Д. М., приподписана от адв. И. Г., против определение № 644 от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 927/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.09.2017 г., постановено по гр. д. 11923/2017 г. по описа на Софийски градски съд, I – 19 с-в. С последното е прекратено производството по делото като образувано по недопустим иск.
Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено, а съдът да разгледа предявения иск. Сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на ХОПЕС, ЕКЗПЧОС и МПГПП и твърди, че КРБ не предоставя функционален имунитет на съдебните заседатели.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани два процесуално-правни въпроса: „Имат ли предимство разпоредбите на ЕКЗПЧОС и МПГПП като актове на международното и европейското законодателство, ратифицирани и приети от РБ пред разпоредбите на КРБ и българските закони“ и „Приложим ли е функционалният имунитет на магистратите, закрепен в чл. 132 КРБ в случаите, когато се касае за лице – съдебен заседател, когато при осъществяване на правомощията си, същото е действало незаконосъобразно и от действията му са причинени вреди?“, за които се твърди да се от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното:
С атакуваното въззивно определение Софийски апелативен съд е потвърдил извода за недопустимост на производството по предявената искова молба от Е. Д. М. против Р. П. В. в качеството ? на съдебен заседател, член на съдебния състав по нохд 646/2015 г. на СпНС, за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., за които ищецът твърди да са му причинени от престъпление по чл. 142а, ал. 2 НК – отвличане, извършено от ответника на 16.07.2015 г., когато противозаконно го е лишил от свобода като е знаел, че ищецът е противозаконно задържан по пр.пр. № 431/2013 г. на СпП и не е приложил закона /чл. 5, § 4 ЕКЗПЧОС/ и не го е освободил незабавно. Съдът е посочил, че ответната страна в качеството ? на съдебен заседател, съгласно чл. 132 КРБ вр. чл. 66, ал. 2 ЗСВ, притежава функционален имунитет за действията извършени от нея като член на състава по посоченото наказателно дело, поради което отговорността ? не може да бъде ангажирана. Производството по делото правилно е прекратено от първоинстанционния съд, тъй като липсва надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника. Съдът е посочил, че гражданската отговорност за обезвреда се осъществява от Държавата по реда на ЗОДОВ, в случай че са налице законоустановени предпоставки, а иск предявен срещу физическо лице от съдебен състав е недопустим. В атакуваното определение въззивната инстанция нарочно се е произнесла и по наведените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Посочено е, че не е налице претендираното нарушение на разпоредбите на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, а напротив, за да гарантира правото на справедлив процес Софийски градски съд е указал на ищеца в качеството му на увредено лице как да предяви претенциите си. Освен това е посочил, че разпоредбите на чл. 13 ЕЗПЧОС и чл. 2, § 3 МПГПП не дерогират чл. 66, ал. 2 ЗСВ, тъй като разпоредбата от вътрешното право е насочена към гарантиране правото на справедлив процес чрез обезпечаване независимостта на съдебните заседатели.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Формулираните въпроси са общи и абстрактни, свързани с приложението на разпоредбите на вътрешното, международното и правото на ЕС. Правният въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, е свързан с допустимостта на иска за обезщетение на вреди от непозволено увреждане с оглед пасивната процесуална легитимация на ответник – член на състава по наказателно дело и възможността същият да отговаря в това му качество за вреди от незаконосъобразно извършени действия от съда, за които се твърди да са причинени на подсъдим по делото. Непротиворечива и трайна е съдебната практика, че функционалният имунитет на магистратите, закрепен в чл. 132 КРБ, е абсолютна процесуална пречка за ангажиране на отговорността им за деликт от техни действия или бездействия във връзка със служебните им задължения. Приравняването по статут на съдебния заседател и магистрата е предвидено в чл. 66, ал. 2 ЗСВ, както правилно и точно е отбелязано в обжалваното определение. Този имунитет се преодолява, респективно и недопустимостта на гражданския иск, единствено когато извършеното от магистратите съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния начин, а именно с влязла в сила присъда. За вреди от действия на съдиите или съдебните заседатели като част от състава на съда, отговарят не те, а Държавата, в лицето на държавния орган, към който се числи длъжностното лице, в качеството на органа на нейн процесуален субституент по реда на ЗОДОВ или на възложител по реда на ЗЗД, като последният като общ закон е със субсидиарно приложение.
Наличието на трайна съдебна практика изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдилищата познават добре даденото разрешение и безпротиворечиво го прилагат, поради което не може да се приеме, че повдигнатите въпроси, дори да отговаряха на изискванията за общо основание по смисъла на процесуалния закон, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 644/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 927/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.09.2017 г. по гр.д. № 11923/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: