6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№356
ГР. София, 30 април 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.04.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №332/20 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Х. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №393/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Миро” ООД, гр. Ловеч искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „ продавач- бензиностанция” извършено със заповед от 9.02.12 г., на осн. чл.190, ал.1,т.4 и 7 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК по три групи материалноправни въпроси и един процесуалноправен въпрос от предмета на спора.
Първата група материалноправни въпроси, поставени в изложението е по прилагане на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ – има ли работодателят задължението по чл.193, ал.1 КТ и следва ли това негово задължение да е изпълнено в конкретна форма – писмена с ясно посочване и индивидуализиране на въпросите към работника? Следва ли надлежно поисканите по реда на чл.193 КТ обяснения да са приложени към тр. досие на привлечения към дисц. отговорност работник и съответно да са представени като доказателство в производството по чл.344, ал.1 КТ? В състояние ли е съдът, осъществяващ съдебен контрол над уволнението, без надлежно представяне на искане за обяснения по чл.193 КТ, да установи дали процедурата е проведена законосъобразно. Когато исканите обяснения са за обстоятелства – действия и бездействия на работника, от сравнително отдалечен период от време, следва ли да се предостави време на работника да извърши определени справки, проверка на документи и пр. и в какъв срок? Намира, че тези въпроси са разрешени в противоречие с цитираните решения и определения на ВКС и са от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Втората група материалноправни въпроси са по приложението на чл.195 КТ – в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание достатъчно ли е нарушението на тр. дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, вкл. и чрез позоваване на известни на работника обстоятелства и документи или същата следва да е ясно мотивирана, така че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му? Намира, че по тези въпроси, които са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въззивното решение противоречи на опр. по гр.д. №2966/18 г. на трето г.о. на ВКС.
Четвъртата група материалноправни въпроси са по приложението на чл.194 КТ – от кой момент тече срокът за налагане на дисц. наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на тр. дисциплина или на целия фактически състав на нарушението? От кой момент започва да тече двумесечният срок за налагане на дисц. наказание по чл.194, ал.1 КТ и какво се има предвид под „откриване на нарушението” по см. на същата разпоредба? Законосъобразна ли е заповед, която налага наказание за срок, надвишаващ едногодишния от извършването / на съответното нарушение/, но съдържаща в себе си частично непогасен по давност срок / на нарушението/? Намира, че при решаване на тези въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въззивният съд не се е съобразил с цитираните решения на ВКС.
Процесуалният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, цитирана от касатора, е относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: първата група материалноправни въпроси / по приложението на чл.193 КТ/ не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Тази практика се формира от решенията на ВКС, но не и от определенията по чл.288 ГПК / ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/28.09.11 г. на ОСГТК/. По делото са приложени/ към отговора на исковата молба/ получените от работодателя обяснения на работника от 16.12.11 г., които са логически свързани с описаното в заповедта за уволнение нарушение – констатирана злоупотреба с парични средства на обекта за времето от 1.08.09 г. до 15.12.11 г. в размер на 19121 лв. На последната дата, според въззивният съд, работодателят е узнал за / открил е/ нарушението, на което сочи и съставеният ревизионен акт.. Въззивният съд, вкл. чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по чл.272 ГПК, е приел, че законът не предвижда форма – устна или писмена, нито процедура, по реда на която да се поискат обяснения от работника за нарушението. Нужно е обясненията да са получени от работодателя преди налагане на наказанието, както е и в случая. В този см. са р. по гр.д. №1068/09 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №735/09 г. на четвърто г.о. на четвърто г.о.,по гр.д. №1284/15 г. на трето г.о. на ВКС. Изминалият между даването на обясненията и издаване на уволнителната заповед период от време е достатъчен за допълване на обясненията след справки, ако работникът е считал за необходимо да ги направи с оглед периода на нарушението / на чиято нееднократност сочат и обясненията/ и представи допълнителни доказателства, вкл. по повод назначената ревизия. Така в р. по гр.д. №20/09 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че „дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Безспорно, когато исканите обяснения са относно обстоятелства – действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения”. В случая наказанието е наложено повече от месец след получаване на обясненията и след като работодателят е назначил обстойна проверка на случая, видно от представения ревизионен акт.
Не се установява противоречие с практиката на ВКС и по втората група материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.195 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е достатъчно мотивирана с оглед изискванията на чл.195 КТ – посочено е в какво се състои нарушението от фактическа страна, периодът на извършването му, с оглед преценка за срока по чл.194 КТ и правната му квалификация. Определението, на което се позовава касаторът, не е практика на ВКС, както бе посочено по-горе и формално не обосновава основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В него обаче са посочени решения на ВКС – които са практика на ВКС по см.на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, на която въззивното решение съответства. Така в р. по гр.д. №7372/14 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено, но не е необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В решение № 78 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о., ГК е възпроизведена константната практика на ВКС, според която заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.
Не се установява противоречие с практиката на ВКС и по третата група материалноправни въпроси, по приложението на чл.194 КТ. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че непогасените по давност / с дългия срок/ деяния за периода 9.02.11 – 9.02.12 г. са по вид и тежест достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца. Само в този относим период, според констатираното в ревизионния акт, са установени 93 случая на „различия” в смените на ищеца, които обосновават трайния характер на нарушението и сериозността на вредоносната дейност. В случая, според въззивния съд двумесечният срок от откриване на нарушението / на 15.12.11 г./ не е изтекъл, не е изтекъл и пределният едногодишен срок от извършване на посочената от въззивния съд част от нарушенията – затова наказанието не е наложено в нарушение на чл.194 КТ. Тези изводи не противоречат на сочената от касатора практика на ВКС за началния момент и съотношението на двата срока по чл.194, ал.1 КТ. В същия смисъл са и р. по гр.д. №999/09 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №868/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./
Поради изложеното не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените материалноправни въпроси. Тези въпроси са подробно разработени в практиката на ВКС – видно и от цитираната в изложението и по-горе, поради което не е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Не се установява противоречие с практиката на ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, и по последния, процесуален въпрос. Относимите към спора факти са установени и преценени от гледище на закона от въззивния съд, като е посочено върху кои от тях съдът основава приетата фактическа обстановка и правните си изводи, във връзка с релевираните от въззивника -ищец нарушения на закона при дисциплинарното му уволнение. Така не е налице противоречие с ППВС №1/53 г. на ВС. По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение въззивният съд се е произнесъл и служебно, а по правилността му – в рамките, очертани във въззивната жалба, в съответствие с р. по гр.д. №1416/10 г. на ВКС, трето г.о. и ТР №1/13 г. ОСГТК. Затова не са налице разяснените в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК предпоставки на основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №393/19 г. от 21.10.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: