О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 13.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4340 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 16911/17.09.2019 г. на С. И. А., подадена чрез процесуалния представител адв. Л. И., против определение № 2896 от 28.08.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 3854/2019 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 13043/29.05.2019 г. по гр.д. № 6240/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставен без разглеждане предявения от С. А. срещу К. К. Р. иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 ГПК, обезсилени са издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се съдържат доводи за недопустимост на определението в частта, с която е потвърдено определението на Софийски градски съд за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист и за неправилност и необоснованост в останалата му част. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.
Частният жалбоподател в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. Счита, че определението е очевидно неправилно, постановено в противоречие с решение № 63/14.05.2014 г. по гр.д. № 1257/2014 г. по описа на ВКС, II г.о., определение № 539/01.12.2010 г. по ч.гр.д. № 472/2010 г. по описа на ВКС, I г.о. и решение № 7611/08.06.2010 г. по адм.д. № 14150/2009 г. по описа на ВАС, III отд. Формулирал е следните въпроси: „Има ли официална удостоверителна сила една подправена призовка и при поправка на датата на призовката следва ли да се премине през процедура на ново уведомяване?“; „Допустимо ли е копие да замести съществуващ в правния мир официален документ като доказателство в процеса, когато в наказателното производство е установено, че официалният документ е подправен?“ и „Допустимо ли е копие на официален документ, който е бил подправен, да се използва за доказателство при постановяване на валиден правен акт?“, за които сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата К. К. Р., чрез процесуалния представител адв. С. П.. Поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество същото е правилно и законосъобразно.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от С. А. срещу К. Р. иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.д. № 27020/2010 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист от 17.09.2010 г., а именно: 306 800 щатски долара – главница, дължима по договор за заем от 24.03.2008 г. и законна лихва върху главницата, считано от 11.06.2010 г. до изплащане на главницата; неустойка в размер на 30 680 щатски долара, както и разноски по делото в размер на 10 960 лева и са обезсилени заповедта и изпълнителния лист.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по делото са събрани достатъчно данни затова, че искът е бил предявен след изтичане на едномесечния преклузивен срок. С. А. е получил съобщението, с което му е определен 1-месечен срок за предявяване на иска на 08.04.2011 г., а преклузивният срок е изтекъл в първия присъствен ден на 09.05.2011 г. Искова молба, датирана от ищеца на 10.05.2011 г., е постъпила в съда на 11.05.2011 г., като по делото няма данни, нито твърдения, същата да е била подадена по пощата преди тази дата. Обстоятелствата, че през месец септември 2013 г. е констатирана поправка върху съобщението, като вместо 08.04.2011 г., било записано 18.04.2011 г. и оригиналът е бил предаден за изследване на органите на досъдебното производство през 2015 г., както и, че описната книга за връчване на призовки на Софийски градски съд за периода 02.01.2011 г. – 02.10.2011 г. липсвала в деловодството на съда не можели да обосновават извод, че срока е бил спазен. В изпълнение на разпореждане от 22.07.2011 г. на съдията докладчик от Софийски градски съд е било изготвено заверено копие на съобщението до заявителя, от което е видно, че съобщението е било получено на 08.04.2011 г., следователно за съдията длъжен да направи преценка на допустимостта на иска меродавна е датата на находящото се на л. 23 от делото на Софийски градски съд копие от оригинала на съобщението, което е било заверено от съдебния секретар в изпълнение на изричното разпореждане на съда и представлява удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице в изпълнение на неговите функции
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Съгласно задължителните указания дадени в т. 13 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното определение поради това, че по делото липсвали категорични доказателства за вярната дата на получаване на съобщението, тъй като по делото се намирало само копие на съобщението преди поправката, е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от частния жалбоподател произнасяне на въззивния съд в противоречие с приложените съдебни актове, които са изцяло неотносими към делото. Не е налице и основание за допускане до касационното обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. В случая повдигнатите от жалбоподателя въпроси са не са били предмет на разглеждане във въззивното определение. По първия въпрос следва да се посочи, че въззивният съд не е констатирал, че подправена призовка има официална удостоверителна сила, нито се е произнесъл в смисъл, че при поправка на датата на призовката следва ли да се премине през процедура на ново уведомяване. Вторият и третият въпрос касаят хипотезата, в която е установено по съответния ред, че съобщението е подправено, а по делото такова установяване липсва. Наказателното производство е било спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК и няма данни да е било възобновено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените въпроси не е налице и соченото от частният жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е аргументирал защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Частният жалбоподател не е посочил съдебната практика по нито един от поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2896 от 28.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 3854/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: