4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. София, 11.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора…………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4951 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Ц., представляван от адв. Н. С., срещу въззивно решение № 218/19.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 543/2015 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 413/ 20.04.2015 г. по гр. д. № 3698/2014 г. на Районен съд – Враца. С първоинстанционното решение е уважен предявения отменителен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД и е обявен за недействителен спрямо ищеца Ш. Шхори договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот в [населено място], сключен на 23.02.2011 г. между Б. С. Ц. и О. С. Ц. /починал на 24.01.2016 г./, с който е ликвидирана съществуващата между тях съсобственост върху недвижимия имот, възникнала по силата на наследяване.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на решението и се моли за отмяната му.
Ответникът Ш. Шхори не е взел становище по жалбата.
С определение № 443/06.06.2018 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК ( редакция до изм. с ДВ, бр.86/2017 г.) по въпроса за пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.
По поставения процесуалноправен въпрос в практиката на ВКС (решение № 151/27.07.2011 г. по гр.д. № 785/2010 г., III г.о. на ВКС., решение №150/13.11.2017 г. по гр.д.№1340/2017 г., ІІІ г.о. и др.) безпротиворечиво се приема, че в производството по иск по чл.135 ЗЗД страните по атакуваната сделка са задължителни другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска и на процеса. За процесуалната им легитимация и съвместно конституиране съдът следи служебно във всеки етап на производството до приключването на делото.
При смърт на ответна страна в процеса по иск по чл.135 ЗЗД, процесуално легитимирани да бъдат конституирани за участие по делото са нейните правоприемници, респ. наследниците, които са приели наследството. Когато призованите към наследяване са се отказали да го приемат, на ищеца следва да се укаже да посочи наследниците от следващия ред и така до изчерпване на законните наследници и преминаване на наследственото имущество към държавата. При настъпило в хода на въззивното производство правоприемство по чл.227 ГПК на страната на ответниците, за въззивния съд, като инстанция по съществото на материалноправния спор, възниква задължение да упражни правомощията си по чл.129 ГПК, тъй като надлежната пасивна съвместна процесуална легитимация по иска по чл.135 ЗЗД е абсолютна процесуална предпоставка – условие за редовност на исковата молба и за допустимостта на процеса. Нарушаването на това изискване от въззивната инстанция и постановяването на въззивно решение без участието на задължителна ответна страна е порок, водещ до недопустимост на съдебния акт ( в т.см. са и разясненията, дадени в мотивите по т.5 и т.6 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
За да уважи предявения отменителен иск, въззивният съд е приел, че ищецът Ш. Шхори е установил качеството си на кредитор спрямо длъжника О. Ц.; че сключеният договор за доброволна делба, с който длъжникът се е разпоредил със собствената си идеална част от наследствен недвижим имот (апартамент в [населено място]) в полза на брат си Б. Ц., е увреждаща кредитора сделка; както и че знанието за увреждане от страна на длъжника и третото лице се предполага, тъй като сделката е между братя (чл.135, ал.2 ЗЗД).
Ответникът О. Ц. е починал на 24.01.2016 г. – в хода на въззивното производството. При това положение, въззивният съд е прекратил производството по отношение на него и на основание чл.227 ГПК е конституирал за участие в процеса наследниците му – Ж. А. Ц. (съпруга) и Б. Ц. (брат). Правоприемниците на починалата страна, в качеството им на наследници по закон, са представили удостоверения за вписани откази от наследството на наследодателя им О. Ц.. С оглед на това, въззивният съд е прекратил делото по отношение на тях и производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД е продължило и е приключило само с участието на ответника Б. Ц. в личното му качество, а не като наследник, т.е. с участието само на едната страна по увреждащата сделка.
Съгласно приетите правни разрешения в задължителната съдебна практика (ТР № 1/2001 г. на ОСГК, ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК, ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК), Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост.
При дадения отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на основни съдопроизводствени правила, обезпечаващи редовността на иска и на процеса, поради което подлежи на обезсилване като процесуално недопустимо. Както се посочи, пасивно легитимирани по иска по чл. 135 ЗЗД са страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, те са задължителни другари, като общото предявяване на иска срещу задължителните другари и тяхното участие в производството е условие за редовността на исковата молба и за допустимостта на процеса.
В случая, предвид настъпилата смърт на една от страните по сделката и ответник в процеса (О. Ц.), въззивният съд е следвало, съгласно разпоредбата на чл. 129 ГПК, да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца в съответен срок да представи доказателства за наследниците на починалия длъжник О. Ц. от друг кръг на наследяване (чл. 7, чл. 8, вр. с чл.11 от ЗН), които лица да се конституират като ответници в процеса. Това е така, защото по силата на закона частта на отказалия се от наследството наследник преминава към другите наследници от същия ред, към който той принадлежи. Ако няма от същия ред други наследници, наследството преминава на следващия ред, ако няма законни наследници – върху универсалния наследник по завещание, ако и такъв няма – върху държавата. Отказът уголемява частта на другите наследници (чл.53 ЗН). Отказът от наследство на всички наследници от първи ред, има за правна последица създаване на наследствено правоприемство спрямо останалите редове – в последователността, посочена в ЗН.
Предвид изложеното, като е приключил производството без участието на задължителен необходим другар на страната на ответниците, въззивният съд е постановил решение по нередовна искова молба, поради което съдебният акт следва да се обезсили като недопустим. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, като при повторното разглеждане следва да се предприемат следващите се процесуални действия по конституирането за участие на правоприемниците на починалия прехвърлител от друг кръг на наследяване. Въззивният съд следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, а при евентуално неизпълнение на указанията, да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК (в т.см. – т.5 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК).
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 218 от 19.07.2017 г. постановено по възз. гр. д. № 543/2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.