О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 14.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5097 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. И., чрез адв. А. Ш. от АК–Шумен, срещу въззивно решение № 301/19.09.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 512/2017 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 53/11.04.2017 г. по гр. д. № 430/2016 г. на РС – Харманли. С първоинстанционното решение упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Н. Ч. / на 7 години / е предоставено на бащата Н. П. Ч.; местоживеенето на детето е определено при него, а на майката Д. Н. И. е определен режим на лични отношения и тя е осъдена да заплаща месечна издръжка от 120 лв., считано от датата на влизане на решението в сила. Отхвърлени са исковете на Д. Н. за предоставяне упражняването на родителските права на нея, за постановяване на мерки за лични отношения на детето с бащата и осъждането му да заплаща месечна издръжка.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
В изложението по чл.284, ал.1, т. 3 ГПК жалбоподателката поддържа основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които обобщени от състава на ВКС, касаят задължението на съда да следи и охранява интереса на детето, като служебно събира доказателства относно моралните качества на родителя и социалното му обкръжение, когато по делото са налице данни за предишни негови осъждания. Сочи се, че решаващите изводи на съда по въпроса за възпитателските качества и моралния облик на бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права, не съответстват на приетите разрешения с ППВС № 1/1974 г., както и че е налице противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По поставените въпроси се релевира и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селектиране на жалбата.
Ответникът по жалбата Н. П. Ч., представляван от адв.С., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, анализирал е изготвените по делото социални доклади, изложил е собствени фактически констатации и правни изводи. Прието е за установено, че страните са съжителствали от 2009 г. до 2015 г., като от зимата на 2010 г. се установили в [населено място], [община] в жилището на майката на ответника Н. Ч. – Д. Ч.. Детето Д. Ч. е родено на 22.01.2011 г., а две години след това майката заминала за [населено място], за да търси работа и жилище с идеята семейството да се устрои там. След като това се случило, отношенията между родителите започнали да се влошават и през есента на 2015 г. ищцата и ответникът окончателно се разделили. Още преди това, детето било предадено на бабата по бащина линия за отглеждане в [населено място], където се завърнал и бащата Н. Ч., който оттогава и към момента се грижи и възпитава малолетния Д.. Въззивният съд е посочил, че в периода 2015 г. -2017 г. майката е направила само два опита да види сина си и то по повод явяването си в съдебни заседания пред РС – Харманли, като за изследваното време тя не е демонстрирала заинтересованост към детето, а дори и телефонните им контакти са редки. При изграждане на преценката си за родителския капацитет на ищцата и на ответника, съдът изрично се е позовал и е обсъдил комплекса от критерии по т.1 и т.2 от ППВС №1/1974 г. и чл.59, ал.4 СК, имащи значение за спора за родителските права. Ръководейки се от интереса на детето, въззивната инстанция е приела, че понастоящем Н.Ч. е по-пригодният родител – от 2015 г. Д. е трайно установен при него, между двамата има изградена силна емоционална връзка на обич и привързаност; бащата се грижи да задоволява всекидневните нужди на детето, следи развитието и обучението му; може да разчита на помощта на майка си – бабата по бащина линия, към която момчето също е много привързано и обича. Д. живее в спокойна и грижовна семейна среда и се развива нормално. Социалната среда на бащата, както и криминалното му минало също са анализирани. Посочено е, че през 2006 г. и 2009 г. Н. Ч. е бил осъждан два пъти с условни присъди за престъпления по чл.354а, ал.1 и по чл.354 в, ал.1 НК, като за първото осъждане ответникът е реабилитиран по право. Въззивният съд е приел, че криминалното минало е неблагоприятен факт при изследване на родителските и възпитателските качества на бащата, но че в същото време след 2009 г. и до настоящия момент той няма криминални прояви, престъпленията са извършени преди раждането на детето, от което е направен извод, че Н.Ч. се е поправил и интегрирал в обществото. Взето е предвид и обстоятелството, че бащата разполага с добри битови условия – отглежда малолетния си син в жилището на майка си, представляващо къща на един етаж с три стаи, баня и тоалетна; че е придобил и друг имот – апартамент в [населено място]; а ищцата Д. И. живее заедно с майка си Е. П. под наем в двустаен апартамент в [населено място]. При цялостната преценка на всички правно релевантни обстоятелства, е направен извод, че родителските права следва да се предоставят на бащата, който от 2015 г. полага пълноценни и адекватни грижи за сина си, както и че не би било в интерес на детето в живота му да настъпи рязка промяна, тъй като за другия родител – майката Д.И.– не е установено да притежава по-добри родителски и възпитателски качества, както и материално-битови условия, в т.ч. възможност да бъде подпомагана в грижите си по отглеждането от своята майка – св. Ел.П.. С последната детето няма изградена никаква връзка, защото тази баба не е присъствала на рождените му дни, не е проявявала заинтересованост да поддържа връзка с него и много рядко го е виждала.
При тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от жалбоподателката въпроси в изложението й не обуславят обжалваното решение. Съдът не е посочил в решението си, че не е длъжен да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, нито че няма задължение във връзка с охранявания интерес на детето да събира и служебно доказателства, които счете, че имат значение за спора; нито фактически е достигнал до такъв резултат. Напротив, в мотивите си съдът обстойно е подложил на обсъждане и анализ всички събрани доказателства, поотделно и в съвкупност, и е посочил кои доказателствени средства счита за достоверни и кои релевантни факти се установяват от тях. Резултатът от този процес не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. При допускането на обжалването се контролират само правните разрешения на инстанцията по същество, но при установените от нея факти. При постановяването на решението си въззивният съд е съобразил установената още с ППВС № 1/1974 г. задължителна практика, според която при решаване на спор за упражняване на родителски права се обсъждат комплекс от критерии, всеки от които има своята тежест, но нито един от тях няма решаващо значение. Съдът изрично е обсъдил и взел предвид както добрите жилищни условия и семейна среда при бащата, така и създадените взаимоотношения на обич и доверие с детето, стабилната емоционална връзка и в отношенията с бабата по бащина линия и нейната подкрепа при отглеждането и възпитанието на Д.. Фактическото положение на детето след раздялата на страните е съобразено като критерий, но не му е придадено решаващо значение. Криминалното минало на бащата също е съобразено от съда като факт с негативно значение за моралните и възпитателски качества на родителя, но същевременно е отчетено и обстоятелството, че миналите осъждания са преди появата на детето в живота му; че в продължителен период Н.Ч. няма противообществени прояви; че същият по отношение на отглеждането, развитието и възпитанието на Д. демонстрира адекватно и отговорно поведение. Преценката на всички установени обстоятелства с оглед комплекса от критерии, обуславящи най-добрия интерес на детето, е в полза на бащата, като правилността на тази преценка в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. При формирането й са спазени указанията, дадени в обвързващата съдебна практика /включително сочената от жалбоподателката/, поради което по поставените правни въпроси не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на формирана задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВС и ВКС, изключва приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което страната се е позовала, но не е аргументирала по никакъв начин в изложението си.
По изложените съображения, не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото, жалбоподателката следва да заплати на ответника по касационната жалба направените за касационното производство разноски в размер на сумата 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 301 от 19.09.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 512/2017 г. по описа на Окръжен съд Хасково.
ОСЪЖДА Д. Н. И., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Н. П. Ч., с ЕГН – [ЕГН], сумата 500 лева направени в производството разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.