Определение №99 от 26.2.2019 по ч.пр. дело №90/90 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99

София, 26.02.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 90 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. Щрапульова, чрез процесуален представител адв.Д., срещу определение от 26.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 13707/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 19.07.2018 г. по гр.д. № 86080/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането й по чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Моли, да бъде отменено и искането с правно основание чл. 248 ГПК да бъде уважено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по частната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъде предприето съдебно производство, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, жалбоподателят е поставил въпросите: „понася ли ищецът отговорност за разноските за проведен отрицателен установителен иск, който е признат от ответника, в случай че ищецът не е направил извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност“ и „достатъчно ли е признанието на предявения иск, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективно право на ищеца“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №709 по ч.гр.д.№592/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 186 от 19.06.2013 г. по гр.д.№927/2012 г. на ВКС, ІV г.о.. и определение №242 от 31.05.2018 г. по ч.гр. дело №2062/2018 г. на ВКС, ІV г. о.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд и не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, разрешеният с обжалваното определение процесуалноправен въпрос от значение за конкретното дело и изводите на въззивния съд по него са в съответствие с трайноустановената съдебна практика /определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о., определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о., определение №420 от 16.11.2018г. по ч.гр.д.№3300/2018г. на ВКС, ІІІг.о./, определение 549 от 29.11.2018г. по ч.гр.д.№4317/2018г. на ВКС, ІVг.о., определение №476 от 20.12.2018г. по ч.гр.д.№4569/2018г. на ВКС, ІІІг.о./. Според нея извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 13707/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top