4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
ГР. София, 19 ноември 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2360/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №579/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 8 000 лв. предявеният от Я. К. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца поради обвинение в престъпление по чл.286, ал.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната задължителна и трайна практика на ВКС са решени два правни въпроса от предмета на спора: 1. За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост; 2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че присъденото на ищеца К. обезщетение за размера над 3 000 лв. до 8 000 лв./за която разлика се отнася въззивната жалба на прокуратурата/ е съответно на конкретните обстоятелства на случая, относими към установяване на обема и изражението на претърпените от ищеца неимуществени вреди и на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за тях. Според въззивния съд по делото е установено, че воденото срещу ищеца за периода 19.02.08 г. -6.06.16 г. наказателно производство с досъдебна и съдебна фаза е оказало значително негативно влияние върху психологическото му и душевно състояние – той станал емоционално нестабилен, разсеян,унил, не можел да изпълнява както преди поставените му задачи и да се съсредоточи върху професионалните си ангажименти и инвестиционни планове. Наказателното производство станало причина да загуби работата си, която била съобразена с професионалната му квалификация на психолог, и бил принуден да работи почасова работа не по специалността си. Поради образуваното срещу него наказателно производство не могъл да започне обучение във Военноморското училище, изпитите за което издържал, били блокирани и възможностите му да тегли кредити, с което били възпрепятствани инвестиционните му намерения. С оглед на установените обстоятелства по делото, според въззивния съд наказателното производство не е приключило в разумен срок – многократно съдът е посочвал на прокуратурата недостатъците на повдигнатото обвинение и евентуалната несъставомерност на деянието, извършено от ищеца. Производството пет пъти е било връщано в стадия на досъдебното производство, като недостатъците на обвинението не са били отстранени. Наказателното производство е продължило общо 7 г.,7 м. и 16 дни/ считано от привличането на ищеца като обвиняем/, по него ищецът е разпитван три пъти в качеството на обвиняем, пет пъти е внасян срещу него обвинителен акт в съда, явявал се е общо 12 пъти в открити заседания пред съд, търпял е ограниченията на наложената му мярка за неотклонение „подписка”. Незаконното наказателно преследване нанесло вреди на чувството му за собствено достойнство, на авторитета му пред работодателите и ограничило възможностите му за реализация в обществото / за обучение, за инвестиции и пр., според изложеното по-горе/ при младата му и работоспособна възраст, завършено висше образование и проявени способности в сферата на рекламата и маркетинга, в която работил преди обвинението.
Сочените основания за допускане на обжалване не са налице – при определяне на обема и изражението на претърпените от ищеца неимуществени вреди са преценени конкретните обстоятелства на случая – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, ограниченията и неудобствата, свързани с него, както и негативните преживявания и състояние на ищеца/ емоционална нестабилност,разсеяност, безпокойство / и отражението им върху живота и работата му, с оглед данните за личността и обществения му статус. Изложени са подробни мотиви за причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Затова въззивното решение по първия от въпросите не противоречи, а напротив – съответства на цитираната в изложението практика на ВКС – ППВС №4/68 г. , ТР №3/05 г. и ТР №1/01 г.,т.19 ОСГК.
Не се установява противоречие с практиката на ВКС и по втория от поставените въпроси – въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 ЗЗД, като е отчел всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая / ППВС№4/68 г./. Съобразена е и цитираната от касатора трайна практика на ВКС / р. по гр.д. №85/12 г., р.по гр.д. №2721/13 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №638/12 г. на трето г.о. на ВКС/. Там е посочено, че обезщетението по чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически и психологически терзания на личността, в накърнената чест, достойнство и добро име в обществото, както е прието и в обжалваното сега въззивно решение. Отчетени са вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как и в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и пр. Взети са предвид и обществените представи за справедливост при обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите. Определеното обезщетение не е по –високо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, установени след обсъждане на конкретните обстоятелства на случая. Подобни по размер обезщетения са присъдени и в други сходни с настоящия случаи – напр. с р. по гр.д. №472/17 г. на ВТАС, недопуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №1716/18 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №2927/16 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №528/17 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №145/16 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №3331/16 г. на ВКС, трето г.о.. В цитираните вл. в сила решения, както и в обжалваното сега въззивно решение, е акцентирано върху неразумния срок на наказателното преследване, младата и трудоспособна възраст на ищеца по време на протичането му и установените негативни психични преживявания и затруднения в професионалната и обществената му реализация
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №579/19 г. от 23.04.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: