1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр.София, 02.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2420 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н., представлявана от адв. М. К., срещу въззивно решение № 11 от 19.02.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 26/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, с което като е потвърдено решение № 263/08.06.2018 г. по гр.д. № 1692/2017 г. на Районен съд – Провадия, е отхвърлена претенцията на ищцата срещу РС- Варна за сумата 5 001 лв. и срещу ОС – Варна за сумата 100 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от нарушаване на правото й за разглеждане и решаване в разумен срок на водените от нея дела пред тези съдилища.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, като се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1/ определянето на вещо лице, което не притежава необходимата компетентност да изпълни поставената задача, приема ли се за действие на съда, довело до забавяне на производството; 2/ отговаря ли съда за несвоевременно представяне на заключение на вещо лице; 3/ искът по чл.45 ЗЗД с предмет присъждане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца вследствие високи нива на шум и вибрации от климатик, монтиран в съседно жилище от сграда – етажна собственост, попада ли в приложното поле на дело със значим обществен интерес. Поддържат се доводи и за очевидна неправилност на решението на въззивния съд, като постановено в противоречие с чл.6, § 1 ЕКПЧОС, чл.4, ал.1 и чл.117 от Конституцията на РБ.
ОС – Варна в писмен отговор поддържа становище, че касационната жалба срещу него, имаща за предмет въззивното решение в частта му по претенцията с цена на иска в размер на сумата 100 лева, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Варненският районен съд в писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
С исковата си молба ищцата е предявила иск за присъждане на обезщетение по чл.2б ЗОДОВ срещу РС – Варна за сумата 5001 лв. и срещу ОС-Варна, на същото основание, за заплащане на обезщетение в размер на сумата 100 лв. Претенциите са приети и разгледани от съда като самостоятелни, съобразно формулираните обстоятелства и петитум в исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. При това положение, касационната жалба, имаща за предмет постановеното въззивно решение по самостоятелния иск с цена 100 лв. предявен срещу ОС – Варна, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като касационното производство в тази част следва да се прекрати.
Касационната жалба в частта, имаща за предмет въззивното решение по предявения срещу РС – Варна иск по чл.2б ЗОДОВ с цена – 5 001 лв., е допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
За да счете претенцията за неоснователна, въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е за обезщетение на вреди от забавяне на разглеждането и решаването на гражданско дело в производството пред РС- Варна и ОС – Варна над разумния срок, което в случая не се установява. Посочено е, че общата продължителност на производството пред двете инстанции е 2 г. и 5 месеца, а само пред РС – Варна делото е продължило близо две години. Този период не може да бъде квалифициран като „неразумен срок” за разглеждане на делото, преценен на първо място с оглед фактическата и правна сложност на спора (над средната), което е наложило разглеждането и справедливото му решаване в по-дълъг срок на първа инстанция. Същевременно, това е било наложително и полезно, като е довело до пълното му изясняване от правна и фактическа страна (облекчило е работата на страните и съда във въззивната инстанция, която е приключила производството за около 2 месеца). Доколкото са констатирани някакви по-удължени периоди по движението и насрочванията по делото пред районния съд, е прието, че това се дължи на периода на съдебна ваканция (15 юли – 1 септември), през който не се насрочват и разглеждат дела, освен в предвидените по чл.329 ЗСВ изключения (сред които делото на В.Н. не попада); и основно на процесуалното поведение на ищцата – отстраняване на нередовности по исковата молба и по молбата за изменение на иска; искане да се удължи срока за внасяне на депозит за вещо лице с 2 месеца; искане за назначаване на повторна съдебна експертиза, която да направи технически замервания на шума и вибрациите през зимния период и насрочването на делото да се съобрази това; искания на ищцата и пълномощника й за отлагане на съдебни заседания, поради отсъствие на процесуалния представител и поради недовеждане (без посочена уважителна причина) за разпит на допуснатите й свидетели. Отчетено е и обстоятелството, че с оглед предмета на спора, съдът е бил до известна степен затруднен да издири вещо лице – специалист, който да има познания за работа със специална техника за измерване на шума и вибрациите. Необходимо е било точно уточняване на задачата (за което съдът е бил подпомогнат от вещо лице и при формулиране на въпросите) и предоставяне на подходящ срок за изготвяне на експертизата. В заключение е направен извод, че претенцията по чл.2б ЗОДОВ е неоснователна, тъй като не се установява нарушаване правото на страната за разглеждане и решаване на делото й в разумен срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въпросите в изложението са правно релевантни, но по отношение на тях не са налице поддържаните от жалбоподателката предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК за допускане на касационното обжалване.
По приложението на чл.2б ЗОДОВ, вр. с чл.6, §1 ЕКПЧОС има създадена практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. В тази практика е разяснено (вж. решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., III г. о., решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., IV г. о. на ВКС и др.), че нормата на чл. 2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен правен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с ЕКПЧОС, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите установени в практиката на ЕСПЧ. Принцип в международното частно право е, че при прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане – т. нар. автономно тълкуване. В този смисъл, разпоредбите на ЕКПЧОС подлежат на автономно тълкуване, което се основава на практиката на ЕСПЧ, която националните съдилища са длъжни да съобразяват.
В тази практика (вж. Finger v. Bulgaria, Zmalinski v. Poland, Piatkowsky v. Poland, Scordino v. Italy, Obermeier v. Austria, Pretto and Others v. Italy, Capuano v. Italy, Surmeli v. Germany, Zimmermann and Steiner v. Switzerland и др.) последователно е приемано, че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията, включително – задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Разумността на срока, в който е продължило едно дело се оценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценя съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се проучат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне, като тези органи са отговорни и за забавяния в представянето на експертизите на назначените вещи лица.
Въззивният съд е съобразил критериите, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, §1 ЕКПЧОС и практиката на ВКС по приложението на чл.2б ЗОДОВ, като след анализ и оценка на събраните по делото доказателства е приел, че в случая както общата продължителност на разглеждане на делото в две инстанции, така и периода пред РС – Варна, не могат да се квалифицират като „неразумен срок”, а доколкото са налице отделни забавяния, те са обусловени в решаваща степен от процесуалното поведение на страната и поради това не могат да ангажират обективната отговорност на държавата по чл.2б ЗОДОВ в лицето на правозащитните й органи. Съдът е проявил нужното усърдие и бързина за разглеждането и решаването на делото. В тази връзка, съобразен с практиката на ЕСПЧ е и изводът на въззивната инстанция, че воденото от ищцата дело не може да се определи като такова с висока степен на обществена значимост. Като спорове с такава обществена значимост, изискваща особена експедитивност, в практиката на ЕСПЧ конкретно са посочвани – дела за гражданско състояние и дееспособност, за попечителство над деца, трудови спорове, за лица пострадали от полицейско насилие, за правото на образование и др.
Не е налице и поддържаното основание за селекция на жалбата по чл.280, ал.2, предл.3- то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. При изложеното по-горе – за съответствието на решаващите изводи на въззивната инстанция с практиката на ВКС и съобразяването на установените в решенията на ЕСПЧ критерии и автономно тълкуване на разпоредбата на чл.6, §1 от Конвенцията, твърдяната очевидна неправилност на въззивния акт, аргументирана с постановяването му в противоречие с основни конституционни принципи и приложимия материален закон, не се установява. Очевидна неправилност на въззивно решение може да обоснове касационно обжалване, ако съдът се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма, не е приложил императивна материално правна норма уреждаща спорни правоотношения, грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си, или е нарушил основополагащи процесуални правила, гарантиращи правилността на съдебния акт, което в случая не се констатира.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Н. Н. в частта, имаща за предмет постановеното въззивно решение № 11/19.02.2019 г. по възз.гр.д. № 26/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, по предявения срещу ОС – Варна иск по чл.2б ЗОДОВ с цена 100 лева и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №11 от 19.02.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 26/2019 г. на Окръжен съд – Търговище в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.