О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр.София 05.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №2692 по описа за 2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 16.03.2018г. по в.гр.д.№ 62/2018г. на Окръжен съд – Бургас след частична отмяна на решение от 19.10.2017г., постановено по гр.д. № 93/2015г. на Районен съд – Бургас е осъдено Военно формирование 32890 – Б. да заплати на Т. С. А. сумата от 1995,97 лв., представляваща възнаграждение за 880 часа положен и некомпенсиран труд в рамките на общото удължено служебно време в периода от 15.07.2002г. до 15.08.2011г., ведно със законната лихва от предявяване на иска,както и сумата от 1000 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 1995,97 лева, дължима за периода от 15.07.2002г. до 15.08.2011г. С въззивното решение след частична отмяна на пъровинстанционното решение в осъдителната част, е отхвърлен иска на Т. С. А. против Военно формирование 32890 – Б. за заплащане на сумата от 2 418,60лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от 12.05.2009г. до 31.12.2012г, ведно със сумата от 150лв., представляваща мораторна лихва върху главницата. С въззивното решение е потвърдено първоистанционното решение в останалата част.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от Т. С. А. , чрез процесуален представител адв.П., в частта, с които е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за присъждане на неизплатено възнаграждение за 880 часа положен и некомпенсиран труд в рамките на общото удължено служебно време в периода от 15.07.2002г. до 15.08.2011г. в останалата част до пълния предявен размер от 13 946лв., както и за мораторна лихва в останалата част до пълния предявен размер.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от Военно формирование 32890 – Б., чрез процесуален представител юрисконсулт Б., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение частично са уважени предявените искове.
Пред Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, по следните правни въпроси: „В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужащ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение“.
Тези правни въпроси са от значение за конкретното дело, разрешени са в обжалваното въззивно решение и са поставени от касатора Военно формирование 32890 – Б. като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ето защо производството следва да бъде спряно до постановяването на решение по тълк.д. № 6/2017 г. ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. №2692/2018г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., до приключване на тъкл. дело №6/2017г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: