1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 03.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1616 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 4715/11.03.2019 г., подадена от адв. А. М., действащ като процесуален представител на К. И. Н. против разпореждане от 24.01.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд, по възз. гр.д. № 1591/2016 г., с което е оставена без уважение молбата на адв. А. М. за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите в касционната жалба с вх. № 12540/01.09.2016 г. на К. И. Н. и подадената касационна жалба е върната
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че разпореждането в частта за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. и за представяне на пълномощно за адвокат Г. Л. е незаконосъобразно. Твърди, че по дела по ЗОДОВ се събира държавна такса в размер на 5 лв., както и че пълномощията на адв. Г. Л. са оттеглени. Счита, че е налице недобросъвестност на съда, доколкото не се е произнесъл незабавно по молбата с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК. Заявено, че към 26.09.2016 г. – датата, на която жалбоподателят за първи път е бил уведомен, че касационната му жалба е оставена без движение и са дадени конкретни указания за отстраняване на констатирани нередовности – адв. А. М. не е бил процесуален представител по делото. Счита отказът за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания за неоснователен, още повече, че съдът не е изискал представянето на доказателства, обосноваващи необходимостта от удължаване на срока. Поддържа се, че поради това съдът е бил пристрастен. Изложени са и съображения, че въззивният съд върнал неоправдано за продължителен период делото на пъвроинстанционния, поради което следвало в компенсация да се уважи искането по чл. 63, ал. 1 ГПК. Поддържа се и че липсват влезли в сила актове, с които се отказва освобождаването от внасяне на държавна такса, както и предоставяне на правна помощ.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе. настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от К. И. Н. против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. С въззивното решение № 1337/27.06.2016 г., постановено от Софийски апелативен съд, по възз.гр.д № 1591/2016 г. е потвърдено решението от 17.07.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 6015/2013 г., с което искът е отхвърлен. До постановяване на въззивното съдебно решение К. И. Н. е участвал в процеса лично и не е бил представляван от адвокат. Против въззивното решение е постъпила касационна жалба с вх. № 12540/01.09.2016 г., подадена от адв. Г. Л. в качеството му на процесуален представител на К. И. Н.. Администриращият жалбата въззивен съд е констатирал, че същата страда от нередовности и е оставил без движение, като е дал конкретни указания за представяне на два допълнителни преписа от жалбата, за представяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, за представяне на пълномощно на адв. Л., за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС, указано е и че при неизпълнение на жалбата ще бъде върната. Съобщение е връчено на адвокатски сътрудник от посочения адрес на адв. Л. на 26.09.2016 г. Впоследствие с определение от 01.12.2016 г., постановено от Софийски апелативен съд, по възз.гр.д. № 1591/2016 г. молбата на касатора за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение. Срещу това определение е подадена частна жалба от К. И. Н., която също е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности. Поради неизпълнение на дадените указания с разпореждане от 17.03.2017 г. по възз.гр.д. № 1591/2016 г. по описа на САС частната жалба е върната. Срещу това разпореждане е подадена последваща частна жалба, която също е оставена без движение и поради неизпълнение на дадени указания е върната с разпореждане от 12.06.2017 г. по същото дело. Срещу това разпореждане е постъпила последваща частна жалба, която е администрирана и изпратена на компетентния да я разгледа Върховен касационен съд. С разпореждане на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС преписката е върната на администриращия съд за събиране на държавна такса. Дадени са съответни указания от САС, а с молба от 24.11.2017 г., подадена от адв. А. М., е поискано освобождаване от внасянето на държавна такса. Дадени са указания от САС за представяне на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, такава не е представена и с определение от 05.04.2018 г. молбата е оставена без уважение, а съдебният акт е влязъл в сила. Впоследствие с разпореждането от 28.06.2018 г. САС е върнал подадената частна жалба с вх. № 12631/17.07.2017 г.
Като е описал горепосочените обстоятелства, с разпореждане от 26.11.2018 г. по възз.гр.д. № 1591/2018 г. е констатирал, че нередовностите на подадената касационна жалба с вх. № 12540/01.09.2016 г.. все още не са отстранени, поради което е дал повторни указания и последна възможност: 1/ да се представят два преписа от касационната жалба; 2/ да се представи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване; 3/ да се представи пълномощно на адв. Л.; 4/ да се представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС. Указал е и че в случай, че указанията не бъдат изпълнени касационната жалбата ще бъде върната. Съобщение с дадените указания е връчено на 09.01.2019 г. По делото е постъпила молба с вх. № 6883/18.01.2019 г., с която е поискано да се удължи срока за изпълнение на указанията с 20 дни, считано от съобщаването, тъй като адв.М. е поел професионални ангажименти извън София, иска и отмяна на разпореждането за представяне на пълномощно за адв. Л., тъй като било представено пълномощно за него – адв.М.. С атакуваното в настоящото производство разпореждане от 24.01.2019 г. въззивният съд е оставил без уважение искането по чл. 63, ал. 1 ГПК, тъй като не са представени доказателства за неотложни ангажименти на адв. М., отделно указания за отстраняване на нередовности на касационната жалба са дадени за първи път още на 26.09.2016 г. и е върнал подадената касационна жалба, тъй като е констатирал, че в указания срок и до постановяване на разпореждането изпълнение не е постъпило.
Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В изпълнение на правомощията си по чл. 285 ГПК Софийски апелативен съд е констатирал нередовностите на касационната жалба на К. И. Н., подадена чрез адв. Г. Л., и е дал конкретния и ясни указания за отстраняването им, като е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнение. Необходимостта от представяне на преписи от касационната жалба произтича от задължението на съда да осъществи процедура по чл. 287, ал. 1 ГПК. По делото не са представени и не се съдържат преписи от касационната жалба, въпреки че в молба от 03.10.2016 г. се твърди, че се представят такива. Видно и от текста на самата молба липсва приложение, а повторното указание на съда за представяне на преписи сочи, че нередовността не е отстранена. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Въпреки повторно дадените указания такова не е представено. В изложението касаторът следва да аргументира наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване с оглед селективния характер на касационното обжалване. Въззивният съд няма правомощията да преценява дали представеното от касатора представлява изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но има правомощието да върне жалбата в случай, че липсва изпълнение на дадено указание. За изчерпателност следва да се посочи, че липсва каквото и да е позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./, а самата касационна жалба е бланкетна и не отговаря и на изискванията по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, макар указания за отстраняване на тази нередовност да не са давани. Неизпълнението на тези две указания е достатъчно за осъществяване на правомощията по чл. 285, ал. 2 ГПК. Действително по делото е приложено пълномощно на процесуалния представител адв. М., но касационната жалба е подадена чрез адв. Л. и въпреки множеството извършени процесуални действия адв. М. не я приподписал или потвърдил по друг начин извършените действия, съгласно дадените му пълномощия. Дори в интерес на жалбоподателя да се приеме, че извършените впоследствие действия от страна на адв. М. представляват потвърждаване на действията на адв. Л., то не може да за заличи настъпването на неблагоприятните последици от неизпълнението на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Същото важи и по отношение на дължимата държавна такса. Дори да се приеме, че такава не е дължима предвид освобождаването от внасяне на държавна такса по въззивна жалба с вх. № 102164/17.08.15 г. с разпореждане от 17.02.2016 г., постановено по гр.д. № 6015/2013 г. по описа на СГС, останалите нередовности на жалбата не са отстранени. Правилен е и изводът относно липсата на предпоставки за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. Наведени са единствено твърдения от страна на адвоката без представени доказателства за неговата ангажираност. Нещо повече за представянето на преписи и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е необходимо личното му явяване в съда, поради което е ирелевантно дали същият е бил в София.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.01.2019 г. по възз.гр.д. № 1591/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: