О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 07.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 3877 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 5673/25.07.2018 г., подадена от М. Д., приподписана от адв. Д. С., против определение № 388/03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 244/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено определение от 21.01.2014 г., постановено от Софийски районен съд по гр.д. № 2794/2014 г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавната такса по делото.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска се отвод на всички съдии от ВКС и определяне на равен нему съд, който да се произнесе по жалбата.
В изпълнение на дадени от администриращия съд указания за представяне на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по делото е приложена „молба – уточнения на касационни основания“. Твърди се, че атакуваното определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, че същото е постановено в противоречие с решения на съда на Европейския съюз, както и че е очевидно неправилно.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
На първо място следва да се отбележи, че не съществува правна възможност, след като Върховния касационен съд е сезиран, да не се произнесе по направено пред него искане. Освен това не съществува процедура, по която Съдът на ЕС да е компетентен да определя съд в друга държава членка за разглеждане и произнасяне по същество по подадената частна жалба. Случаите, в които е допустимо да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, са изрично регламентирани в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, респ. чл. 628 и сл. ГПК и в случая не е налице такава хипотеза.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
В представеното от него изложение жалбоподателят сочи като основания за допускане на касационно обжалване на въззивно определение чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК, но не формулира правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Само в допълнение може да се посочи, че не са представени или цитирани актове на Съда на Европейския съюз, във връзка с които се твърди, че решението им противоречи.
Настоящият съдебен състав не намира въззивното определение да е очевидно неправилно. Частният жалбоподател не е мотивирал наличието на това основание за допускане до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 388/03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 244/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено определение от 21.01.2014 г., постановено от Софийски районен съд по гр.д. № 2794/2014 г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавната такса по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: