4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 13.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 682 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1511/29.01.2020 г. на Р. Л. В., О. Л. В. и М. Л. В., чрез адвокат Ж. Б., срещу въззивно определение № 56/08.01.2020 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 6137/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.10.2019 г., постановено по гр.д. № 131/2019 г. на Окръжен съд – Монтана. С първоинстанционното определение е прекратено образуваното по молба с правно основание чл.105 СК производство, поради настъпилата смърт на наследодателя на жалбоподателите – Л. И. В., починал на 29.08.2019 г. и невъзможността процесът да бъде продължен от правоприемниците на молителя при условията на чл.227 ГПК.
Жалбоподателите считат, че въззивното определение е неправилно, поради което молят за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК по въпроса – допустимо ли е конституиране на наследниците на починал молител за продължаване на производството по чл. 105 СК. Твърди се противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС относно приложимостта на разпоредбата на чл. 227 ГПК, изразена в решение № 100/13.11.2017 г. по гр.д. № 4276/2016 г. на ВКС, II г.о. и решение № 134/05.12.2017 г. по гр.д. № 3844/2016 г. на ВКС, III г.о. Изложени са оплаквания за очевидна неправилност на обжалваното определение по съображения, че с лишаването на наследниците от възможността да продължат производството по чл. 105 СК се ограничава правото им на личен и семеен живот, прокламирано в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и застъпено в практиката на Съда по правата на човека (affaire GASKIN contre ROYAUME-UNI, affaire Godellicontre Italy). Твърди се, че като е прекратил производството, съдът е ограничил правото на наследниците да узнаят собствения си произход, както и наличието евентуално на наследствени заболявания по бащина линия.
Окръжна прокуратура – Монтана – не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр.д. №131/2019 г. пред Окръжен съд – Монтана е образувано по молба за предоставяне на информация за произхода на молителя Л. И. В.. В хода на делото, видно от представеното удостоверение за наследници, молителят е починал на 30.08.2019 г. Правоприемниците на починалия – Р. Л. В., О. Л. В. и М. Л. В. – са поискали съдопроизводствените действия да се продължат и да се предостави информация за биологичния произход на наследодателя им. Съдът е посочил, че производството по чл.105 СК е охранително по характера си и приложение намират правилата за охранителните производства. Разпоредбата на чл.540 ГПК урежда съответното приложение в охранителните производства на правилата на общия исков процес, с изключение на чл. 207 – 266 и чл. 303 – 388 ГПК. Правилото на чл. 227 ГПК попада сред посочените изключения, поради което продължаването на производството по чл.105 СК от наследниците на молителя е недопустимо и следва да се прекрати. Въззивният съд е споделил тези правни изводи, съобразявайки характера на производството по чл. 105 СК, естеството на правото, предмет на защита и изричното разпореждане на закона относно лицата, легитимирани да искат разкриване на тайната на осиновяването. Посочено е, че процесуалното правоприемство в случая е несъвместимо със строго личния характер на правото на осиновения да иска предоставяне на информация за произхода му по рождение по реда на чл. 105 СК.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният от касаторите правен въпрос е релевантен, но същият не обуславя селектирането на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението по допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Според втората алинея на същата разпоредба, окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея изрично са посочени процесуално легитимираните да инициират производството по чл. 105 СК лица – право да искат разкриване на тайната на осиновяването, при наличие на важни обстоятелства, имат само осиновителите и осиновеният (след навършване на 16 години). Разпоредбата се съдържа в новия Семеен кодекс от 2009 г., като аналогична разпоредба се е съдържала и в СК от 1985 г. (отм.) – чл. 67б. И двата текста са приети при действието на Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, ратифицирана от Република България със закон от 31.01.2002 г., обнародван в ДВ бр. 16/12.02.2002 г. В чл.30 от Конвенцията е предвидено, че компетентните органи на договарящата държава обезпечават запазването на информацията, с която разполагат относно произхода на детето, по-специално информация за самоличността на неговите родители, както и данните относно здравословното състояние на детето и родителите му. Предвидено е, че те осигуряват достъп на детето или неговия представител до тази информация, заедно с необходимата консултация, доколкото това е допустимо, съгласно законодателството на тази държава. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК е съобразена и с текста на чл. 30 от Хагската конвенцията за защита на децата. Тълкуване на чл. 105, ал. 1 СК в насока, която противоречи на идеята и целите, заложени в този текст и в цитираните международноправни актове не би могло да се допусне. Освен това, както е посочил и въззивният съд, производството по чл. 105 СК има охранителен характер. По отношение охранителните производства, съгласно изричната разпоредба на чл. 540 ГПК, съответно приложение намират общите правила на исковото производство, с изключение на чл. 207 – 266 и чл. 303 – 388 ГПК. При липса на нормативно установено отклонение от предвиденото в чл. 540 ГПК (каквото например, законодателят изрично е уредил в чл. 108 СК относно продължаване на делото за прекратяване на осиновяването от наследниците на починалия ищец) в насока разширяване кръга на лицата с правен интерес от иницииране производство по чл. 105 СК, респ. неговото продължаване в условията на чл.227 ГПК, производството подлежи на прекратяване. Така се е произнесъл и въззивният съд, поради което основания за допускане на касационното обжалване не са налице. Не се установява и твърдяното противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС и решения на ЕСПЧ. Цитираната практика е неотносима към конкретния правен спор, обстоятелствата по делото и правните изводи на въззивния съд и не съставлява основание за селектиране на жалбата.
Не се установява и наличието на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, поддържано от жалбоподателите. В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение – значимо нарушение на материалния закон, на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушаване правилата на формалната логика, които да са пряко установими от съдържанието на съдебния акт.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №56 от 08.01.2020 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 6137/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.