О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 12.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4153 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез процесуалния й представител М. Д., срещу въззивно определение № 269 от 05.05.2017 г. постановено по възз.ч. гр. д. № 163/2017 г. на Варненския апелативен съд, в частта му, с която като е потвърдено определение № 72/16.02.2017 г. по ч.гр.д. № 295/2013 г. на Шуменския окръжен съд, производството по делото е прекратено и са оставени без разглеждане като недопустими предявените от КОНПИ искове: 1) за обявяване за недействителна по отношение на Държавата на сделката, обективирана в нот.акт № 121, т.5, рег.№ 5102, дело № 608/06.06.2012 г., с която М. Д. Ц. и С. Н. Ц., родители на проверяваното лице Д. М. Д., са продали на третите лица Д. В. Георгиева, В. Г. Георгиева и А. Г. Г. недвижим имот, находящ се в масивна четириетажна жилищна сграда с гаражи, представляващ апартамент, ведно с избено помещение и съответните ид.части от правото на строеж върху дворното място и сградата; 2) за отнемане на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ на същия имот от проверявания Д. М. Д. в полза на държавата.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, неясно и немотивирано, поради което моли настоящата инстанция да го допусне до касационно обжалване и да го отмени в обжалваната част.
Ответниците по жалбата Д. В. Георгиева, В. Г. Георгиева и А. Г. Г., представлявани от особения си представител адв.Ст.С., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество. В писмения отговор адв.С. е направил искане за определяне на възнаграждението му като особен представител за касационното производство и за осъждане на жалбоподателя КОНПИ да го заплати.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Делото е образувано по мотивирано искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу лицата Д. М. Д., М. и С. Ц.. Установено е, че Д. Д. е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 206/2010 г. на ОС – Разград за престъпление, попадащо в обхвата на посочените в чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Процесният имот – апартамент № 5 в [населено място], [улица], е придобит от Д. в проверявания период с нотариален акт № 15/2008 г. и на следващата година е дарен на родителите му С. и М. Ц. с нот.акт №174/13.03.2009 г. В хода на проверката на КОНПИ се установило, че третите лица Д., В. и А. Г. на 06.06.2012г. /преди налагане на обезпечителните мерки/ са придобили чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 121, т.5, рег.№ 5102, дело № 608/06.06.2012 г., от ответниците М. Ц. и С. Ц. правото на собственост върху апартамента. Ищецът е поискал да се обявят за недействителни по отношение на Държавата и двете сделки – договорът за дарение по нот.акт №174/2009 г. между Д. и родителите му; и последващата транслативна сделка по нот.акт №121/06.06.2012 г., с която родителите на Д. са продали имота на третите лица Д., В. и А. Г. /допълнително конституирани като ответници в процеса/. Поискано е на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ реалното отнемане на имота в полза на Държавата. В условията на евентуалност е заявено за разглеждане искане за отнемане на получената от Ц. продажна цена за апартамента в размер на сумата 87 375 лв.
Съдът е указал на Комисията да уточни обстоятелствата и основанията на предявения иск за недействителност на сделката с третите лица Г., сключена с нот.акт № 121, т.5, рег.№ 5102, дело № 608/06.06.2012 г. и по-конкретно какви са твърденията на ищеца – дали те попадат в кръга на лицата по чл. 7, т.2 ЗОПДИППД (отм.), доколкото данните по делото са, че Г. са придобили имота чрез възмездна сделка. В изпълнение на указанията на съда, Комисията е уточнила, че тъй като Ц. са приобретатели по недействителна по отношение на държавата сделка /договора за дарение/, те не са могли да се разпоредят валидно със собствеността върху дарения им имот в полза на купувачите Г., поради което относително недействителна е и втората сделка и имуществото подлежи на реално отнемане на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Не са въведени фактически твърдения за недобросъвестност на третите лица – приобретатели на имота (да са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, респ. да са го придобили за укриването му), нито за тяхна роднинска връзка с Д. М. Д. или с родителите му, от които са закупили процесния апартамент. С това е обоснован правният интерес на ищеца от конституирането на Г. като ответници и искането за реално отнемане на имота в хипотезата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./.
Варненският апелативен съд, за да потвърди определението на Шуменския окръжен съд в частта, с която са оставени без разглеждане исковете за обявяване за недействителна на сделката по нот.акт № 121, т.5, рег.№ 5102, дело № 608/06.06.2012 г. и за реалното отнемане на имота от проверяваното лице Д. Д., е приел, че при липсата на въведени от ищеца твърдения, че последните приобретатели на имота са недобросъвестни, или в роднинска връзка с Д.Д., същите не попадат в кръга на лицата по чл.7 и чл.8 ЗОПДИППД /отм./, легитимирани да отговарят по исковете на Комисията. В тази връзка съдът се е позовал и на приетото в решение № 56/28.04.2012 г. по гр.д. № 1601/2010 г. на ІV г.о. ВКС, че отчуждаването на имущество преди налагането на обезпечителните мерки може да има различно правно значение според обстоятелствата по делото. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата съгласно чл. 7 и чл. 8 ЗОПДИППД /отм./, това имущество подлежи на отнемане, а ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, на отнемане подлежи получената цена, доколкото тя не е вложена в придобиването на друго имущество. Не могат обаче да бъдат отнети едновременно и двете. При липса на твърдения, че приобретателите по сделката, предмет на нот.акт №121/06.06.2012 г. са от кръга на легитимираните да отговарят по иск по чл. 7 и чл. 8 ЗОПДИППД /отм./, исковете срещу тях са недопустими. За допустим е приет иска срещу прехвърлителите Ц. за отнемане на получената от сделката продажна цена, в условията на обусловеност от претенцията за обявяване на относителната недействителност на договора за дарение по нот.акт № 174/2009 г.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за възможността трети добросъвестни лица да са ответници в процеса по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ и да отговарят по иск за реално отнемане на имот, когато техни праводатели по придобивната сделка са лица от кръга по чл.8 ЗОПДИППД /отм./, а последните са придобили същия имот по сделка с проверяваното лице, която спрямо държавата се счита за относително недействителна.
Въпросът е релевантен, защото е обусловил решаващите изводи на съда, а същевременно липсата на създадена задължителна съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона предпоставя касационното обжалване да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
В мотивите на ТР№7/2014 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че правото по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата – в лицето на Комисията, да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права. За субекта, спрямо чието имущество се осъществява принуда, ограничаването и отнемането на имуществени права е неблагоприятна последица и санкция за определено неправомерно поведение на извършителя на престъпното деяние. Субективното право на държавата е преобразуващо. От тези характеристики на правото следва, че хипотезите на отнемане са изчерпателно изброени, те не могат да се прилагат по аналогия на закона или правото, недопустимо е разширително или поправително тълкуване.
От санкционния характер на нормите в ЗОПДИППД /отм./, респ. забраната те да се тълкуват разширително, както и от изчерпателното изброяване на случаите, при които може да се постанови отнемане на имущество в полза на държавата, следва, че уредените в чл.4 – чл.10 хипотези на отнемане, определят и кръга от лица, които са пасивно легитимирани да отговарят по искането на Комисията. В този смисъл е и нормата на чл. 28, ал.3 ЗОПДИППД /отм./, която разпорежда, че като ответници в производството, освен проверяваното лице, се конституират и лицата по чл.5 – чл.10 от закона. Следователно, пасивно легитимирани в специалното производство са освен проверяваното лице, още и /при наличие на материалноправните предпоставки за това/ наследниците или заветниците на лицето /чл.5/; контролираното юридическо лице /чл.6/; трети физически или юридически лица, придобили имущество по безвъзмездни сделки /чл.7, т.1/; недобросъвестни трети физически или юридически лица, придобили имущество по възмездни сделки /чл.7, т.2/; съпруг, деца и роднини в посочената от закона степен на родство /чл.8 – чл.10/. Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 ЗОПДИППД /отм./ уреждат отношенията на държавата с недобросъвестните приобретатели. Отношенията на държавата с добросъвестния приобретател обаче, придобил имущество по възмездна сделка, са изрично уредени с нормата на чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./, според която в този случай се отнема полученото от проверяваното лице /паричната равностойност или друго имущество/ по сделката, без законодателят да е предвидил, че като ответник за участие в процеса следва да се конституира и добросъвестното трето лице.
Нормите на чл.28, ал.3, чл.4, ал.2 и чл.7 и чл.8 от закона, тълкувани сравнително и в тяхната взаимовръзка, водят до извода, че добросъвестни трети лица, които са придобили имущество по възмездна сделка, която е противопоставима на държавата, не попадат в кръга на субектите по чл. 5 – чл. 10 ЗОПДИППД /отм./, за които законът предвижда, че следва да се конституират като ответници. Това е така, защото хипотезите, при които отчуждаването на имущество не е противопоставимо на държавата и може да бъде реално отнето /или това, в което се е трансформирало/, видовете сделки, които се считат недействителни, както и легитимираните лица, срещу които може да се насочи искането на Комисията, са изрично посочени в закона. В случаите, когато съответният актив не е наличен в патримониума на проверяваното лице, или в този на лицата по чл.5 – чл.10, на отнемане ще подлежи заместващата облага, щом последващите му приобретатели са добросъвестни трети лица по смисъла на чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./. Нормите на ЗОПДИППД /отм./ са специални и не могат да се тълкуват и прилагат разширително. В същия смисъл са и следва да се имат предвид постановените по реда на чл.290 ГПК – решение № 56/28.05.2012 г. по гр. д. № 1601/2010 г., IV г. о., решение №89/11.05.2016 г. по гр.д.№4506/2015 г., III г.о., решение № 187/26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III г. о. на ВКС.
При дадения отговор на правния въпрос, обжалваното определение е правилно. Апелативният съд е прекратил производството по искането на Комисията срещу третите лица Д., В. и А. Г., придобили възмездно процесния апартамент от С. и М. Ц. / последните конституирани в процеса като лица по чл.8 ЗОПДИППД – отм./ и за реалното отнемане на актива в полза на държавата. При изрично поддържаното от ищеца, че ответниците Г. са добросъвестни последващи приобретатели на имота, че не са и от кръга на субектите по чл.8 ЗОПДИППД /отм./, правилен е крайният извод на съда, че отчуждителната сделка по нот.акт № 121, т.5, рег.№ 5102, дело № 608/06.06.2012 г. е противопоставима на държавата, а купувачите по нея не са сред легитимираните лица по чл.5 – чл.10 от закона да отговарят по заведените срещу тях искове. Атакуваната сделка е възмездна, което изключва възможността същата да попадне в обсега на чл.7, т.1 от закона. Хипотезата на чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД /отм./ е относима към възмездните сделки, но поставя изискване към третите лица – приобретатели да са знаели, че имуществото, което им се прехвърля, е придобито от престъпна дейност, или са го придобили с цел неговото укриване или прикриване на незаконния му произход. Подобни факти и обстоятелства Комисията не само не е твърдяла, но и напротив – изрично е сочи, че Г. са добросъвестни приобретатели на процесния апартамент. Както се посочи в отговора на правния въпрос, изчерпателно уредените в чл. 4 – чл. 10 ЗОПДИППД /отм./ хипотези на отнемане, определят и кръга от лица, които са пасивно легитимирани да отговарят по искането на Комисията, като санкционният характер на нормите изключва разширителното им тълкуване или прилагане по аналогия.
Направеното в писмения отговор на ответниците по частната касационна жалба искане за определяне на възнаграждение за тази инстанция на особения представител адв. С. и за осъждането на жалбоподателя да го заплати, е основателно. Съгласно приетото по т.6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК се определя при условията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пояснено е, че представителството осъществявано чрез особен представител е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено и като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице.
В случая, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и по аналогия във вр. с чл.7, ал.1 т.7 и чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за М., както и чл. 47, ал.6 ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на особения представител на ответниците адв. С. следва да се определи на 400 лева – под минималния размер от 500 лв., посочен в чл.9, ал.3 от Наредбата, предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на делото и етапа, до който приключва производството. Касае се за изготвяне на писмен отговор по частна касационна жалба, без явяване в съдебно заседание и за защита по делото по иск, производството по който е прекратено срещу доверителите на особения представител, без спорът да се разглежда по същество.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 269 от 05.05.2017 г., постановено по възз.ч. гр. д. № 163/2017 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 72/16.02.2017 г. по ч.гр.д. № 295/2013 г. на Шуменския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 269/05.05.2017 г., постановено по възз.ч. гр. д. № 163/2017 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за М., вр. с чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение от 400 лева на особения представител на ответниците – адв. С. С. за настоящото касационно частно производство, като ОСЪЖДА на основание чл.47, ал.6 ГПК Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – София да заплати на адвокат С. Й. С. от Адвокатска колегия – [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.4, сумата от 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.