3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
[населено място], 15.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.04.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5052/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Ц. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №462/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Окръжен съд Габрово искове по чл.2, ал.1,т.1 предл. 3 и 4 ЗОДОВ – за сумата от 15 000 лв. / частичен иск от 50 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди от задължителното настаняване на ищеца за лечение в Държавна психиатрична болница и 3917 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно реализирани разходи по установяване на психично разстройство, ведно със законната лихва от 30.04.15 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с цена 15 000 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5 000 лв. е недопустима е следва да остане без разглеждане, на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора , но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правния въпрос от предмета на спора: Какъв е характерът на решение от 27.04.15 г. по н.ч.д. №327/15 г. на Ловешки РС, с което се прекратява принудителното лечение на касатора, постановено на осн. чл.164 Закон за здравето / ЗЗ/. Има ли това решение отменителен характер / по см. на чл.2, ал.1,т.1 ЗОДОВ/ или е поредният съдебен акт, с който се спазва процедурата по ЗЗ за настаняване и прекратяване на задължителното лечение в психиатрия?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: въззивният съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността на ответния съд следва да са налице предпоставките по чл.2, т.1, пр.4 ЗОДОВ – задължително настаняване за лечение по ЗЗ, което е отменено и настъпили в пряка причинна връзка с него имуществени и неимуществени вреди. В случая не е налице един от елементите на търсената обезвреда – решението за настаняване на принудително лечение не е отменено. Лечението е прекратено по реда на чл.164 ЗЗ с цитираното от жалбоподателя решение на Ловешки РС по н.ч.д. №327/15 г.
Тези изводи съответстват на задължителната практика на ВКС – в ТР №5/15 г. ОСГК е посочено, че съдът отговаря за вреди по чл.2 ЗОДОВ в случаите на ал.1,т.4, за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание. Отмяната се извършва с определение по чл.433, ал.3 НПК, отм. – с него по реда на инстанционния контрол въззивният съд отменя приложените от първоинстанционния съд принудително лечение или принудителни медицински мерки по чл.2, т.1, пр.4 ЗОДОВ – арг. от ТР №3/05 г., т.4, абз.2. По сега действащия ЗЗ отмяната на приложеното от първоинстанционния съд принудително лечение става с решение на Окръжния съд по чл.163 ЗЗ. В случая с р. по н.ч.х. №10/15 г. на Габровски ОС е потвърдено решение на първата инстанция за настаняване на ищеца на задължително лечение – т.е. настаняването на задължително лечение не е отменено по см. на чл.2, ал.1,т.1, пр.4 ЗОДОВ.
Решението по н.ч.д. №327/15 г. на Ловешки РС, на което се позовава касаторът, е постановено по реда на чл.164 ЗЗ и е за прекратяване, а не за отмяна на настаняването на задължително лечение на ищеца, поради липса на законните предпоставки, както е приел въззивният съд..
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице – поставеният въпрос е застъпен в задължителната практика на ВКС, на която въззивното решение съответства. Поради това, ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №462/17 г. от 6.10.17 г., по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.2, ал.1,т.1,пр.4 ЗОДОВ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. К. Ц. срещу същото въззивно решение в частта по иска за обезщетяване на имеществени вреди с пр. осн. чл.2, ал.1,т.1, пр.4 ЗОДОВ и цена под 5 000 лв.
Определението само в частта за оставяне на жалбата без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: