3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр.София, 16.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3717 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 14143/17.07.2019 г. на Н. М. Н., представляван от адв. Н. Х. М., срещу определение от 27.06.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 473/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, изразяваща в процесуално представителство в производството по обжалване пред ВКС на определение №2516/07.08.2018 г. по ч.гр.д.473/2018 г. по описа на САС.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за нищожен, като постановен от незаконен съдебен състав, недопустим и неправилен, поради което желае да бъде отменен. Позовава се на нарушения на чл.6, ал.1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС, довели до невъзможност за упражняване на правото му на ефикасни средства за защита.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежнa странa и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Твърдяните пороци на обжалвания съдебен акт – нищожност и недопустимост – не са аргументирани от жалбоподателя и не се установяват при служебната проверка, която ВКС е длъжен да извърши. Възраженията за допуснати нарушения на нормите по чл. 6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, чл.6 от ДЕС, чл.1 и чл.47 от ХОПЕС, при произнасянето на съда във връзка с искането за предоставяне на правна помощ също не се установяват. Липсват каквито и да е данни (и наведени конкретни доводи от страна на жалбоподателя) атакуваното определение да е постановено от незаконен състав, който не отговаря на критериите за независим, безпристрастен и справедлив съд по смисъла на чл.6, ал. 1 ЕКЗПЧОС. Жалбоподателят е упражнил правото си да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства. Следва да се посочи, че това право не е абсолютно и допуска разумни ограничения, когато се преследва легитимна цел и ограниченията са пропорционални на целта. Осигурена е възможност страната да заяви и докаже твърденията си, последните са обсъдени от съда и произнасянето му е при зачитане и спазване на принципа на равнопоставеност на страните.
Изцяло неоснователно е възражението на страната, че в грубо нарушение на правото на ЕС и на националното право, искането му е разгледано „без да бъде проведен публичен съдебен процес” и в открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ГПК, по подадената молба за предоставяне за правна помощ съдът се произнася с определение в закрито заседание, освен ако прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства. В конкретния случай, съдът е счел, че такава необходимост не е налице, доколкото многократно е указвал на страната и е удължавал сроковете за предоставяне на доказателствата, имащи значение за формиране на преценката за основателността на отправеното искане. Като е взел предвид, че страната не е изпълнила указанията и не е представила доказателствата, обосноваващи нуждата от предоставяне на правна помощ (декларация за имуществено състояние, семейно положение, доходи, здравословно състояние, източник на средства за издръжка), с обжалваното определение САС е оставил без уважение молбата по чл.95, ал.1 ГПК.
Определението е правилно. Съгласно чл.23, ал.3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени писмени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл.23, ал.3, т.1 – т.7 ЗПП). Уредбата на предвидената в чл.94 и сл. ГПК и чл.23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се предоставя само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. В конкретния случай, жалбоподателят, в чиято тежест е установяването на предпоставките за наличието на условията по чл.23 ЗПП, въпреки точните и ясни указания на съда, не е представил необходимите писмени доказателства, поради което постановеното определение за отказ да се предостави правна помощ е законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.06.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 473/2018 г. по описа на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.